Дългосрочни отношения създават много животни, но при по-детайлно наблюдение се оказва, че тяхното семейно щастие се помрачава от прелюбодейства, извънбрачно потомство, и дори детеубийства. И се оказва, че хората не са стигнали много далеч от повечето животни.
За много от нас встъпването в брак е специално събитие. На практика по целия взаимното обещание на двама души да бъдат заедно до самата си смърт има голямо юридическо, духовно и културно значение. Брачните връзки се смятат за свещени и за вярващите, и за невярващите.
Затова, когато чуем за животни, които са създали постоянно семейство, незабавно изпадаме в умиление.
Впрочем въпреки изобилието от романтични истории, любовна лирика и сладки картички, еднобрачието остава недостижим идеал.
Дори и при моногамните, на пръв поглед общества са разпространени съпружеските изневери, и същото обикновено може да се каже за моногамните животни.
Малкото, които съхраняват верността към своите избраници, правят това съвсем не от романтични подбуди.
Ако разберем защо животните понякога успяват да живеят с постоянни семейства и защо това най-често не им се получава, можем да разберем много за природата на собствените си взаимоотношения.
Така че забравете за своите романтични идели и добре дошли в света на влюбените паразитни червеи, неверни пеещи птици и маймуни.
В природата най-важното е размножаването. Всички живи същества в крайна сметка се стремят да предадат своите гени на потомство.
Моногамният начин на живот – това е само един от множеството начина, и има два недостатъка, които принуждават животните да направят избор в полза на свободната любов.
Първият недостатък се състои в това, че моногамията не способства за генетичното разнообразие.
Женската, която се сношава с няколко различни мъжки, може да създаде по-разнообразно потомство от генетична гледна точка, което повишава шансовете за оцеляване – поне за някои от малките.
Второ, както отбелязва английският специалист по генетика Джон Бейтман, между мъжките и женските съществува огромна разлика от гледна точка на производството на полови клетки. С други думи – по-лесно се образува сперма, отколкото яйцеклетки.
Това означава, че средностатистическият мъжки има достатъчно количество сперма, за да оплоди всякакво количество женски, докато женската от определен момент не може да създаде по-голямо потомство чрез сношаване с голямо количество мъжки.
В съвкупност тези фактори подбуждат представителите и на двата пола да си търсят няколко партньора. И в крайна сметка се получава, че моногамията има смисъл в много специфични обстоятелства, много от които изглеждат до странност познати.
Първото от тях е териториалната близост.
Ако представителите на някой биологичен вид живеят на голямо разстояние един от друг, те си създават навика да обичат просто този, който е до тях.
Те се сношават с първия срещнат представител на противоположния пол и остават винаги с него.
Едно от животните, което може да се даде за пример в подкрепа на това логическо умозаключение, са чревните паразити – шистозоми.
Тези червеи, въпреки лошата си слава, тъй като предизвикват у хората шистосоматоза, изграждат със своите партньори наистина близки отношения – целият си живот в зряла възраст прекарват в тесни обятия.
Още една ключова причина за избор на моногамен начин на живот зависи от родителите. Ако представителите на някакъв биологичен вид обитават в среда, богата на опасности и бедна на ресурси, съществува голям риск, потомството да умре още в ранна възраст.
В такива случаи запазването на семейството, заради децата помага на потомството да доживее до зряла възраст.
