С готовност се съгласяваме да потърсим за приятел на добър адвокат или да полеем цветята при съседите. Но щом ни се наложи да помолим за помощ ние самите, чувстваме неловкост и предпочитаме да се справим със собствени сили. Защо? Три причини.

1. Неопределеност

Отношенията между продавач и купувач са определени предварително – получаваме стока или услуга в замяна на пари. Имаме контрол над ситуацията.

Можем да върнем покупката, ако не ни устройва качеството на стоката. Можем да напишем жалба и да си поискаме пари, ако сте останали недоволни от качеството на услугата. Така или иначе се чувстваме като господари на положението.

В случай на молба няма такъв пряк обмен – това и създава тревожността. Необходимо е да усетим къде е границата сами. Имаме ли право да молим за това, за което молим? На какво можем да разчитаме?

Какво трябва да направим насреща? Как да реагираме, ако почти непознатият ни събеседник се съгласи да ни помогне просто така? Какво ще стане, ако резултатът не е такъв, какъвто ни се е искал?

2. Страх

Както и в много други случаи, когато не решаваме да направим нещо, основна причина е страхът. Това чувство усложнява приятелството.

Страхът, че ще изглеждаме досадни в очите на събеседника или пък направо натрапници. Страх от евентуални конфликти. Страхът, че ще изглеждаме в очите на други, като несъвършени в нещо.

3 са основните страхове, които ни спират, когато решаваме да помолим за помощ:

• Страх от капитулация – нежеланието да се признаем за неспособни;
• Страх от отхвърляне, който произхожда от нашия дълбок страх да не останем сами;
• Страх от унижение – отказът ни кара да се замислим – имали ли сме изобщо право изобщо да молим за нещо;

Някои хора определят молбата като нещо недопустимо. „Не се доверявай, не се страхувай, не моли“ – така учат детето да се отнася към заобикалящия го свят.

И когато расте, то просто не се обучава на езика на молбата. Това не е изненадващо, тъй като нашето поведение зависи от ролевите модели, усвоени в детството, обяснява Нора Клейвър.

Ако са ни учили, че да получим нещо от друг човек само срещу пари или с помощта на манипулации, ние ще виждаме във всяка молба на други хора опит да ни използват или да получат изгода.

„Аз съм заобиколена от хора, на които винаги са им била нужна, но сама никога не съм ги молела за нищо. А когато е трябвало да ми помага – никой не е бил до мен“.

Има и друга страна на навика. Демонстрирайки пред хората самодостатъчност, им съобщаваме – не чакайте да се обърна към вас. И те приемат това като убеждение, дори когато сме готови да го променим.

Как грамотно да молим за помощ?

Основният проблем на тези, които изпитват затруднение да молят за помощ е, че не го смятат за естествено. Търсим си оправдания, прибягваме до намеци, принуждаване, дори се опитваме да накараме събеседника да ни съжалява.

Но, ако осъзнаем, че в молбата няма нищо недостойно или срамно – ние ще се чувстваме по-свободни. Ето няколко правила, които да следваме:

1. Говорете откровено;
2. Не се ограничавайте с достъпните ви хора;
3. По възможност избягвайте обажданията и съобщенията;
4. Внимателно изслушвайте съветите;
5. Бъдете благодарни;