Възпитанието като процес съпътства цялата история на човечеството.
Известните археологически находки свидетелстват, че с проблемите на детското възпитание са се занимавали както обикновените родители, така и бездетните мъдреци:
„Светът е достигнал критичен стадий. Децата вече не слушат родителите. Очевидно, краят на света не е далече.“ Това са думи на жреца Ипувер, Египет, 1700 г. пр.н.е .
Как да накараме детето да слуша родителите?
Трябва ли да го принуждаваме или личното щастие е по-важно?
Какъв стил на възпитание да изберем?
Съвременните медийни авторитети предлагат вместо обичайни класификации на семейно възпитание нови позиции.
Запознайте се с майка-тигрица, мама-делфин, майка-дракон, баща-вълк и други варианти на съвременните родители.
Стил на възпитание
Ако попитаме околните на какъв стил на възпитание се държи в тяхното семейство, трудно ще получим конкретен отговор.
Родителите обикновено не се замислят за методология при възпитанието на детето, а действат интуитивно.
Някои вземат за основа отношението на собствените си родители, други пък възпитават децата си по противоположен начин или комбинират желани и негативни варианти.
Макар и всяко семейство да е по-своему уникално и при близък поглед може да предложи свои варианти, класификациите на стил на възпитание са по-малко, отколкото семействата.
Като цяло те се основават на начините за удовлетворяване на потребностите на детето и очакванията на родителите.
Характерните модели на отношения на родителите към децата се описват от едни и същи феномени.
Според водещата класификация в семейството са възможни 3 модела на възпитание:
• Авторитарен
Методи за възпитание са строги, изискванията сурови, наказанието за простъпки е неизбежно, самостоятелността е ограничена.
От детето се очаква да порасне послушно, отличен изпълнител, със сериозно отношение и лична отговорност към всичко.
Всъщност децата със силен характер активно се съпротивляват на подобен стил и се стремят колкото се може по-рано да напуснат родния си дом.
По-отстъпчивите деца израстват с робска психика, несамостоятелни и затворени личности.
И бунтарите, и тихите деца в зряла възраст, обаче копират стила на възпитание и тероризират децата, съпрузите и възрастните си роднини заради тежкото детство.
• Авторитетен
Този модел изглежда оптимален, нарича се още демократичен стил на възпитание или сътрудничество с децата.
Моделът е прекрасен за формиране на хармонични личности.
Топлите взаимоотношения в семейството, отчитане на всяко мнение се съчетават с контрол и възпитание с личен пример.
Поощрява се самостоятелността, детето расте с увереност в себе си, умението да общува и да решава проблеми.
Но не е препоръчително да се прилага от ранна възраст.
Малките деца понякога имат нужда от доста строги рамки, изисквания за съблюдаване на обществени норми и правила за поведение.
Авторитетното възпитание не е подходящо за кризата на 3-тата година.
• Либерален
Този модел се нарича още снизходителен.
Родителите са снизходителни във всички проявления на характера на децата.
Това ги превръща в разглезени, егоцентрични, конфликтни и доста мързеливи възрастни.
Запознайте се с майката-тигрица
Много хора не разбират как китайските родители успяват да отгледат христоматийно-успешни деца.
Хората се интересуват какво правят китайците, защо при тях има толкова гении в математиката и музикални вундеркинди.
Целеустремеността, строгостта на изискванията, системата от сурови наказания, а също и истериите и крясъците, критиките, постоянния ежеминутен контрол.
Ето това е характерно за китайския модел на възпитание.
Защо обаче работи при повечето китайски деца?
Причината е може би в авторитетен пример.
Децата виждат как се трудят родителите и съответно повтарят това, което наблюдават.
