Содоку, познато също с названията спирилоза и треска при ухапване от плъх, представлява бактериална зоонозна инфекция, характеризираща се с рецидивиращи пристъпи на треска, които се съпровождат с обостряне на възпалителните изменения на мястото на ухапване от плъх, с лимфаденит и с полиморфни ерупции.
Заболяването е познато е най-древни времена. Неговият причинител е идентифициран през 1887 година и повторно през 1900 г от две групи японски учени.
Етиология
Причинителят на заболяването е Spirilla minor, представляваща нишка и е способна да се движи самостоятелно. Бактерията в околната среда е неустойчива, бързо се унищожава под въздействието на дезинфектанти и високи температури.
Епидемиология
Главният резервоар и източник на инфекцията в природата са сивите и черните плъхове и в много редки случаи други гризачи – мишки, катерици, порове и т.н. и още по-рядко котки и кучета, заразени с причинителя на инфекциозното заболяване.
Механизмът на предаване на инфекцията е контактен чрез ухапване от плъх или друго животно или при попадане на заразена слюнка на повърхността на кожата на човека. От човек на човек инфекцията не се предава.
При нормални условия са инфектирани 10-20% от плъховете, според някои изследователи до 50% от тяхната популацията.
Заболяването е разпространено повсеместно в Япония, Индия и в по-голямата част от пристанищните градове. В България е бил регистриран и описан само един случай на спирилоза във Варна. Сред рисковите групи също са работниците в лаборатории и вивариуми и т.н.
Патогенеза
Входна врата за инфекцията е мястото на ухапването от плъха, където се развива зона на хиперемия, инфилтрация и подуване.
След размножаването в мястото на ухапването на бактериите причинител на заболяването, по лимфните съдове микроорганизмите попадат в кръвта, предизвиквайки лимфангити и лимфаденити.
В резултат на бактериемията причинителят попада в различни органи, където се прикрепва към елементите на мононуклеарна фагоцитна система и се натрупва в тях.
Периодично протича повторна бактериемия и нова генерализация на инфекцията – клинично се проявява като рецидивиране на заболяването.
Бактерията причинител се установява в органите, богати на клетки на мононуклеарната фагоцитна система - в черния дроб, далака, лимфните възли, а също и в бъбреците, надбъбречните жлези, тестисите и др.
Клинична картина
Инкубационният период варира в широки граници – от 3 дни до 2 месеца, средно продължава около 10-14 дни. През това време раната от ухапването заздравява.
Заболяването започва остро, дори внезапно с втрисане и повишаване на телесната температура до 39-40 градуса по Целзий и повече. Болният се чувства отпаднал и слаб, има ставни и мускулни болки, проявява и други симптоми на интоксикация.
Едновременно с това на мястото на ухапването се образува плътен инфилтрат, болезнен и подут. Понякога на него се развива некроза или се формира мехур с изход, представляващ дълбока язва със стръмни краища.
Всичко това, както и лимфангита съставляват първичното засягане, който заедно с регионалния лимфаденит, са много характерни именно за спирилозата.
В пика на тези проявления при кръвна картина се открива левкоцитоза, неутрофилия, еозинофили обикновено липсват, скоростта на утаяване на еритроцитите /СУЕ/ е увеличена. В урината се появяват белтъци, еритроцити, което е признак за интоксикация.
Лечение на треска при ухапване от плъх
Както и при другите спирохетози са ефективни пеницилините, тетрациклините, цефалоспорините, макролиди. Показна е също дезинтоксикационната инфузионна терапия.
Профилактика
Състои се в мерки за дератизация. За индивидуална профилактика при ухапване от плъх или други животни – възможни източници на инфекциозния микроорганизъм, се назначава терапия с тетрациклин по 200-300 мг на денонощие в продължение на 5 дни или с друг ефективен антибиотик.
