Човечеството се възхищава, гордее се и малко завижда на своите дълголетници.
Побелелите, появяващи се на екрана на телевизора, поразяват със съчетанието на вътрешна енергия и удивително здраве за своята преклонна възраст.
Но когато започнат да ги питат за тайните на дълголетието, те започват да разказват противоречащи си на едно на друго неща.
Някои са водели пуритански начин на живот, други напротив – вземали са всичко от него.
Един всяка сутрин е пил някаква напитка, която сам си е измислил, друг искрено вярва, че нямаше и до 70 да изкара, ако всеки ден не беше практикувал по 3 часа йога…
Част от тях са отшелници и живеят в единение с природата, други са любители на шумните градове.
Каква е тайната на дълголетието и на кои хора е отредено да живеят до 100 и повече години?
Границата на дълголетието
През октомври миналата година група американски учени обявиха, че максималната продължителност на живота е вече достигната.
Това означава, че няма да успеем да надминем по възраст настоящите столетници.
Таванът на дълголетието не е достигнат сега, а още през 90-те години на миналия век.
Именно тогава, приблизително от 1970 до 1990 е бил регистриран скок на броя на броя на хората над 100 години. И този таван, според учените, е 125 години.
Повече хората не могат да живеят.
Да добавим, че днес на планетата само 1 от 5000 души доживява до 100 години.
Гени, влияещи на продължителността на живота
Следва да се има предвид, че забавянето на стареенето и дълголетието са свързани помежду си, но не трябва да ги приравняваме едно към друго.
Дълголетниците не остават вечно млади, те също стареят, както и всички останали хора, но живеят по-дълго от средностатистическия човек.
И когато говорим за гени дълголетието, имаме предвид именно тези, които удължават живота, но на каква цена го правят, това вече е съвсем отделен въпрос.
Разграничават се 3 групи гени, влияещи на продължителността на живота:
• Гени на смъртта
Под това страшно название се имат предвид гени, които активират процес на самоунищожение в клетките – апоптоза.
Това е много важен етап от жизнения цикъл и се активира само в 2 ситуации.
Клетката е изпълнила своите функции и повече не е нужна или клетката има такива увреждания, които се явяват опасни и вредни за целия останал организъм.
Към гените на смъртта се отнасят също и тези, които активират процеса на феноптоза – бърза гибел на целия организъм. Както при сьомгата след хвърляне на хайвера или при богомолките веднага след сношение.
• Гени на стареенето
В отделна група са гените, които са причина за увеличаване на продължителността на живота при пълно или частично изключване, наричат ги гените на стареенето.
В тази група попадат множество гени, без които е невъзможна жизнената дейност на организма.
Например, това са гените, които кодират рецепторите към инсулин и други хормони, ензими, регулиращи активността на много белтъци.
Това са т.нар. транскрипционни фактори, които регулират активността на много гени, и др.
Оказва се, че активността на тези гени при плодовите мухи-дрозофили, червеи и мишки се намали, те живеят с 45-60% по-дълго.
• Гени на живота
Към тях се причисляват тези, които водят до нарастване на продължителността на живота. Забележимо увеличаване на експресията може да се постигне, ако еднаквите гени са много, тоест ще протече амплификация – умножение.
