От детството родители и учители ни говорят за отровни гъби, за див люляк и за прочие опасни за човека дарове на природата.

Плодовете и зеленчуците, които се предлагат по магазините смятаме за безвредни, ако бяха опасни за здравето, то нямаше да се продават свободно. 

Всъщност не е толкова просто. Дори в обикновените картофи и краставици се съдържат вещества, които могат да се превърнат в опасна отрова.

Опасностите, които крият плодове и зеленчуци

Кукурбитацин – краставици, тикви и внезапно оплешивяване

На кого ли не се е случвало: краставици, закупени от магазина, се оказвали горчиви и е трябвало доста голяма част от тях да се изреже, за да станат годни за консумация.

Източник на горчивия вкус е веществото кукурбитацин. То се образува не само в краставиците, но и в плодовете на други представители на семейство Тиквови, което дава и неговото название. Латинското название на тиквата е Cucurbita.

В краставиците и в тиквите кукурбитацините се намират във вид на гликозиди. За тяхното преобразуване в свободен кукурбитацин е необходим ензимът еластаза.

Също е известно, че това не е едно вещество, а цяла група съединения, които се отличават незначително едно от друго и имат в названието латинска буква, за да се различават.

Изследванията показват, че различните кукурбитацини притежават множество полезни за медицината свойства. Едни от тях ефективно унищожават туморните клетки, други са опасни за някои бактерии и паразити.

Трети намаляват вероятността от зачеване, тоест действат като противозачатъчни, четвърти притежават противовъзпалителни свойства. Просто чудо, а не съединения.

Това съвсем не означава, че щом човек изяде горчива краставица, ще се предпази от рак, инфекции и същевременно от непланирана бременност.

Едно е изолирано пречистено вещество и клетъчна култура в лабораторията, а друго изядена краставица, която успешно се смила и се разгражда на съставни части в храносмилателната система. Да се храним с краставици и тикви с надеждата да се предпазим от рак, е просто безсмислено.

Безопасни ли са зеленчуците с кукурбитацин

Практиката показва, че зеленчуците, които съдържат това вещество не могат да се смятат за абсолютно безопасни.

През май 2018 г. френски дерматолог публикува съобщение, в което описва 2 случая на оплешивяване, развило след ядене на горчива тиквена супа.

В първия случай супата с характерния за кукурбитацините горчив вкус предизвикала гадене, диария, а след седмица – силен косопад и загуба на окосмяване в слабинната област.

Семейството на жената, получила тези странични ефекти от яденето на горчива супа, също се натровило, но при тях не се развил косопад.

Във втория случай причина за повръщане станало тиквено ястие, което също много горчало. След 3 седмици втора жена също получила силен косопад по скалпа и в областта на половите органи.

Лекарят описал и двата случая е убеден, че причината за оплешивяването е именно куркубитацинът. Според него обикновените тикви нямат такъв страничен ефект.

Но насекомите, които ги опрашват, могат да способстват за разпространение на прашец от диви или декоративни тикви.

Получените в резултат на такова кръстосано опрашване плодове е възможно да са с повишено съдържание на кукурбитацин.

Известен е случай на смърт на немец от предозиране с кукурбитацин от изядена тиквичка.

Синилна киселина – не само в плодовете

Още една отрова, за която сме чували всички – синилна или циановородна киселина.  Съдържа се в костилките на някои плодове – вишни, праскови, сливи, череши и дори в ябълковите семки.

За синилната киселина се напомня и когато се говори за популярни вегетариански продукти – маниока, сладък картоф и други.

Всъщност в изброените плодове се съдържа не самата киселина, а поредният гликозид – амигдалин, а в маниоката – гликозидите линамарин и лотавстралин.

Синилната киселина е опасна, тъй като блокира ензимите, необходими за постъпване на кислород в тъканите, тоест спира дишането на тъканите.

Особено остро реагира централната нервна система. На фона на кислороден глад се нарушава функцията на ключови нервни центрове в мозъка.

Смъртоносната доза циановодородна киселина се съдържа в приблизително 100 вишневи костилки, а за деца количеството е 40 броя. Разбира се, едва ли някой би изял такова количество костилки от вишни.