Глистите в циливизованото ни общество се смятат за болест на мръсните ръце, прихващат ги малките деца в пясъчника, разнасят котенца и кученца, които вечно си врат муцуните там, където не трябва.
Още от училище помним от страниците на учебниците по биология с изображения на аскариди и многометрови тении с глава, напомняща на кадър от филм на ужасите.
Представителите на алтернативните методи в медицината, разказват за отслабване или дори изцеляване с помощта на глисти, но преобладаващият брой хора се отнасят към предложенията да се обзаведат с приятели в стомашно-чревния тракт скептично.
И изведнъж в медиите все по-често започнали да се срещат съобщения за изследвания, потвърждаващи възможното приложение на глистите като лекарства.
Подобни нови и публикации вкарват здравомислещия човек в ступор.
Какво се получава – „тъмните” хора с техните дремещи варварски методи се оказват неправи? Какво означава лечение с глисти в очите на учените и как трябва да се отнасяме с него?
„Добър приятел” – паразит
След безбройните клипчета за полезната микрофлора на червата вече не ни смущава факта, че само в стомашно-чревния тракт обитават 2-3 килограма бактерии.
А има още и кожа, други лигавици, на които също живеят невидими съседи.
Тяхното присъствие е защита от експанзия на патогенни микроорганизми, а техните метаболити – продуктите от тяхната жизнена дейност, създават в стомашно-чревния тракт на лигавицата на кожата определена среда, необходима за комфортното ни съществуване.
Накрая, микробите на стомашно-чревния тракт играят огромна роля в храносмилането и както показват изследванията през последните години, дори и в имунната система.
Както и бактериите, глистите живеят с гръбначните също много отдавна.
Първите данни за паразитизма на глистите в стомашно-чревния тракт на гръбначните датират приблизително от 125 милиона години.
А от преди 65 млн. години хелминтите започват да еволюират заедно със своите домакини.
Учените смятат, че хелминтите, убиващи своите носители, са еволюционно млади, затова оказват и толкова кардинално въздействие на организма.
Тези глисти са опасни и представляват сериозна заплаха за човека.
Но някои паразити могат да съществуват със своите домакини с години, без да причиняват съществена вреда.
Така червеите с дълга еволюционна връзка с нашия вид, учените на шега наричат „стари добри приятели”.
Хигиенната теория е приложима и към паразитите, които както и бактериите могат да окажат положително въздействие на имунитета.
Стомашно-чревният тракт и имунната система
Когато храната постъпва в стомаха, започва да се храносмила. Резултатите от този процес попадат в кръвта и се разнасят из целия организъм чрез чревния епител.
Последният представлява бариера, през която не минават вредни вещества, големи молекули, антигени, които да предизвикват алергична реакция, и разбира се, патогенни микроорганизми.
Ако бариерата отслабне, и през нея проникнат токсини и антигени, се развива реакция на имунната система, и като следствие на възпалителния процес.
На проницаемостта на бариерата влияе на средата в стомашно-чревния тракт, която се променя под действие на различни инфекции, други стомашно-чревни заболявания.
Хелминтите променят проницаемостта на чревния епител. Както в едната, така и в другата посока.
И всички тези изменения предизвикват реакция на имунната система. Важни са 2 момента:
- Невинаги тази реакция е вредна за човека;
- Някои глисти за милиони години живот с човека са научили да реагират на отговора, а тези реакция може да е полезна за организма на домакина;
