"Много от нас в западните общeства наивно вярват, че гневът е нещо лошо и много вредно за нашето здраве, а тези вярвания изглеждат научно обосновани с факти и статистики" - казва психологът Шинобу Катаяма от университета в Мичиган.
"Но нашето проучване показва, че гневът масово идва от това, че повечето хора са ядосани от факта, че заплатата им е ниска, нямат това, което желаят, не живеят живота, който искат и т.н."
"Тези открития показват как социално-културните фактори ни влизат под кожата, за да повлияят на нашите жизненоважни биологични процеси" - добавя Катаяма.
С други думи, тези обстоятелства са предизвикани от гняв, насочен към заобикалящите ни условия, а не насочен върху нас самите.
Себеомразата и целенасоченото себеотричане води до натрупване на гняв на една личност срещу себе си и да, това не е здравословно.
В своята предишна работа, Катаяма и колегите му открили, че гневът влияе и по друг начин.
Изследвания, в които са взели участие само азиатци, доказват, че по-високи количества натрупан гняв могат да бъдат и добър социален показател.
Учените стигнали до извода, че гневът у някои азиатци може да функционира и като сигнал за висок статут и някакъв вид установени привилегии.
При други индивиди пък, проучването показало резултат, че по-гневните личности могат да се похвалят и с по-добро здраве.
Катаяма разказва за много интересен случай от близкото минало, който се случва при корейските авиолинии.
Собственикът на авиокомпанията съвсем случайно бил на борда на полет, организиран лично от неговата фирма.
И когато видял стюардеса, която сервирала крайно неправилно блюдата, била неопитна и неквалифицирана за тази работа, той побеснял.
Представил се кой е и веднага наредил на пилота да върне самолета обратно на пистата, за да може да уволни стюардесата и на секундата да я изрита от борда.
В неговият случай, това е гняв породен от високо социално положение.
И въпреки че, изглежда като несъразмерно високо количество гняв за толкова дребна постъпка, самият факт, че собственика на компанията се е ядосал на база високото си социално и професионално положение, това може да бъде свързано с добро, а не лошо здравословно състояние.
За да се изследва каква е връзката, проучващите, провели първият опит, правят същия опит, само че с американски участници, а не азиатци.
За изследването, проучващите, разглеждали различни биологични маркери, чрез които да определят сърдечно-съдовата функция и възпаленията, които могат да се появят в телата на участващите.
Комбинацията от тези два маркера служи за представяне на цялсотната картина на човешкото здраве.
Изследователите също разгледали и начина, по който хората реагирали след като са се ядосали. Някои са тръшкали врати, други са си служили с нецензурни думи и т.н.
И всеобщият резултат е просто шокиращ. Излиза, че при американците, натрупаният гняв е пагубен за здравето.
А за азиатците не може да се каже същото. Еднакви групи, учстниците са на една и съша възраст, с едни и същи маниери със сходен начин на живот, но излиза, че при азиатците е по-добре за здравето от време на време да насъбират гняв, а за американците е вредно.
В крайна сметка, излиза че при натрупан гняв у американските граждани може да бъде изразена степента, в която те изпитват негативни емоции.
Докато при азиатците, специално японците (първото проучване е изцяло проведено над японски граждани) излиза, че при натрупан гняв, може да се определи какво е тяхното социално положение, дали те разполагат с власт, сила или просто са разгневени заради нарастването на цените.
