Когато навън е горещо, дори и младите не се чувстват много добре, какво остава за тези, които са вече възрастни и не са съвсем здрави. Защо така пагубно ни действа жегата и как да ѝ се противопоставим?
Предпазвайки се от жегата организмът по команда от главния мозък включва режим на вътрешно климатизиране. За тази цел са налични два механизъма. Първият се състои в преразпределяне на кръв.
При оптимална температура най-добро кръвоснабдяване получават вътрешните органи, но когато асфалтът около нас почти се разтапя, то кръвта започва да се оттича от центъра на тялото към периферията, тоест към крайниците. Така се разширяват кръвоносните съдове на ръцете и на краката, за да може да се отдели излишната топлина.
Вторият начин на охлаждане е обилното изпотяване. Когато охлаждането става на повърхността на тялото чрез кожата, то тогава намалява и вътрешното усещане за горещина.
Ако тези два механизма функционират добре, а самият човек не им пречи, и дори подпомага естествената терморегулация, то жегата няма да е проблем за него.
Изключение са децата, при които процесите на адаптация все още не са балансирани, а също и бременните жени, дамите в менопауза и възрастните. При горещи дни тези групи трябва много добре да се пазят.
Възможно е да се почувстват зле и хората, когато са на открито, и при задушно помещение. Вероятно те ще се сблъскат с главоболие, умора, понижаване на артериалното налягане, слабост, безсъние.
В зона на повишено внимание
Много важно е в жегата да са нащрек хората, които страдат от:
- Сърдечно-съдови заболявания, включително хипо- и хипертония. Терморегулацията се осъществява от кръвоносните съдове, а когато техният тонус е нарушен, процесът може да не тече балансирано.
Изменения в кръвоснабдяването на организма, а също и обилното поотделяне, до които водят горещините, нарушават водно-солевия баланс на организма, в резултат на което не само се влошава храненето на мускулите и работоспособността, но и се сгъстява кръвта. Това означава, че се увеличава рискът от инфаркт и инсулт.
- Неврологични проблеми – при горещо време се влошава кръвообращението на мозъка, освен това при висока температура хората започват инстинктивно да дишат по-повърхностно и с по-малък интензитет, за да не се обезводняват при издишване. Клетките на мозъка, невроните, са най-чувствителни към недостиг на кислород. А това води до влошаване на паметта, слабост, сънливост, главоболие и световъртеж.
- Бъбречни заболявания – при горещо време бъбреците забавят своето функциониране, за да задържат вода и да избягват обезводняване, а ако се пие много вода, то възникват силни отоци на краката и на лицето.
- Нарушения на дихателната система – да дишат за такива болни е трудно, дори и при комфортно време, а при горещо – особено.
- Наднормено тегло и ендокринни заболявания – ендокринните органи контролират метаболизма, температурата на тялото и водно-солевия баланс. Обезводняването при такива пациенти възниква по-бързо.
Как да се разхлаждаме максимално бързо, когато е горещо
- Повече течности на стайна температура – минералната вода помага за попълване на загубата на соли.
- Топъл душ през нощта и хладни бани за ръце и крака след излизане на улицата – по стъпалата и по дланите на ръцете има много активни точки, и затова въздействието на прохладната вода е благотворно.
- Компреси от влажни хавлии или кърпи на главата, бутилки студена вода подмишниците и под коленете. Предпазват от прегряване. Също за разхлаждане помага и антишал, това е влажна кърпа, която се слага около шията.
- Лека витаминна храна – богати на вода зеленчуци, плодове, студени супи. Мазната, солената и тежката храна е необходимо да се изключи временно.
- Ограничаване на физическата активност – във всеки случай не трябва да се излиза навън и още повече да се спортува.
- Вечерно проветряване – в края на деня жегата обикновено отслабва, затова е добре да отворим вратите на терасите, може и за през нощта да ги оставим, а през деня трябва да се затварят, за да не избяга нощната прохлада.
- Леки светли дрехи от естествени тъкани – не се препоръчват изкуствените, вталени и тъмни дрехи.