Хапчетата за високо кръвно може да повлияят не само на кръвното, но и на поведенческите разстройства, сред които депресията и биполярните разстройства, показва ново проучване.
Депресията и сърдечно-съдовите заболявания формират основното бреме на заболеваемостта в световен мащаб. Смята се, че съществува двупосочна връзка между депресията и сърдечно-съдовите заболявания, заради функционалните промени, които стоят в основата на двете състояния.
Биполярните разстройства са свързани с повишен риск от сърдечно-съдова смъртност и високо кръвно налягане, като се има предвид, че една голяма част от депресивните разстройства се свързват с хипертония.
Доказателствата, че пътищата, на които лекарствата за сваляне на кръвното въздействат, да нарастват, могат да играят роля и при развитието на поведенчески разстройства – като това все повече усложнява изписването на такива лекарства на хора с високо кръвно и едновременно наличие на разстройства на поведението.
Но резултатите за съществуваща връзка между приема на антихипертензивни препарати и развитието на поведенчески разстройства остават неопределени.
Менталното здраве все още не се смята за фактор, допринасящ за високото кръвно, но е възможно препаратите за свалянето му да въздействат на умственото състояние, така че специалистите трябва да го има предвид и да се обмисли дали лечението на високото кръвно може да има някакво влияние върху менталното здраве.
Изследователи от Университета на Глазгоу са си поставили за цел да определят дали препаратите за сваляне на кръвно влияят на поведенческите разстройства, анализирайки данните на пациенти, които приемали различни класове препарати за сваляне на кръвното налягане от база данни н 526 046 пациенти с 5-годишно проследяване.
2 препарата за сваляне на високото кръвно се свързват с повишен риск от поведенчески разстройства
От базата данни 144 066 души били подходящи за допускане до изследването, тъй като били на възраст от 40 до 80 години.
Участниците се разделили на 4 групи, като критерият за подбор бил единствено лекарствата за високо кръвно налягане, които им били предписани – антагонисти на ангиотензина, бета блокери, блокери на калциевите канали, или тиазидиеви диуретици.
В изследването също била включена и контролна група от над 111 хиляди души, които не приемали нито един от 4-те лекарствени препарата през периода на проучване.
В рамките на 5-годишното проследяване, изследователите документирали хоспитализация заради поведенчески разстройства, като депресия или биполярно разстройство.
Екипът от учени започнал изпитванията след 90-тия ден прием на препарати за понижаване на кръвното налягане.
Отбелязани били 299 приема в болница сред участниците, най-често заради тежка депресия след 2.3 години от началото на приема на препаратите.
Когато сравнили 4-те най-често употребявани препарати за сваляне на кръвното, изследователите открили, че 2 лекарства са свързани с повишен риск от поведенчески разстройства, докато едно от лекарствата е свързано с понижен риск.
Авторите на изследването разкриват, че хората, на които са предписани бета блокери и калциеви антагонисти са с двукратно повишен риск от наложителна хоспитализация заради обостряне на поведенчески разстройства, в сравнение с пациентите на ангитензинови антагонисти.
За разлика от последните, чиито прием се свързва с понижен риск от хоспитализация заради поведенчески разстройства, в сравнение с хората, приемащи други лекарства за сваляне на кръвното и участниците, които не са на антихипертензивна терапия от контролната група.
Пациентите от групата, приемащи тиазидни диуретици са с еднакъв риск от хоспитализация заради поведенчески разстройства, като участниците от контролната група.
