Много хора изпитват страх от всякакви химии без всякакви основания. Това състояние се нарича хемофобия, и може да навреди на здравето ни.
Ако сте в състояние на параноя, може да ви изглежда, че във водата, която пиете, се съдържа нещо, което пагубно влияе на вашата способност да мислите рационално.
60-те години на миналия век развитият свят беше обхванат от вълна от странен всепоглъщащ страх – на много хора започна да им се струва, че ги обливат с отровни миазми, които могат да проникнат в организма.
Тази отрова промени храната, която ядем, въздухът, който ядем, играчките, които даваме на децата.
Що за кошмар е това, което ни терзае? „Химия“, и по-точно, изкуствените, създадените от човека съединения, химикалите.
Не всичко натурално е полезно
Дори в случаите, когато съществуват множество неопровержими доказателства, че синтетичното вещество е безопасно, много хора предпочитат неговата натурална алтернатива, защото предполагат, че растителният екстракт е по-малко вреден от фабричния продукт.
Хемофобията всъщност е излишен страх от химията, който се основава на емоциите, а не на наличната информация, посочва Дейвид Ропейк, който неотдавна публикува статия по тази тема в професионално научно списание по токсикология.
Макар и да може да се твърди, че е по-добре да се застраховаме, отколкото след това да съжаляваме, някои експерти са на мнение, че страхът от химикалите може да има определени последствия, опасни за здравето.
Корените на съвременната хемофобия се крият в остарелият, но и разбираем страх от пестицидите, с които се обработват някои посеви.
Хемофобията възниква през 60-те години, когато в обществото започнаха да се натрупват опасения във връзка с широкото използване в селското стопанство на пестициди и инсектициди, сред които ДДТ.
Основател на това движение Рейчъл Карсън, която съставила обширно и убедително досие за непредумишлените последствия от използването на тези вещества.
„Химикалите са зловещи и почти неизвестни спътници на радиацията, проникващи в живите организми“ – написала тя в своята епохална книга „Безмълвна пролет“.
Много производители на промишлени химически вещества, както и цигарената индустрия, започнали яростно да опровергават твърденията за опасността от предлаганите от тях вещества, често разпространявайки дезинформация за последствията от тяхното използване.
Но скоро станало ясно, че зад тези твърдения има сериозни основания.
Експертите, като Ропейк, не се и съмняват в необходимостта да сме особено внимателни, когато става дума за това, с което се храним и за въздуха, който дишаме и това, което отделяме или изхвърляме в околната среда.
Съществуват доста сериозни аргументи в подкрепа на намаляването употребата на пестициди в селското стопанство до краен предел.
Благодарение на усилията на хора като Карсън, много региони по света въвеждат по-строги правила, понижаващи излагането на хората на въздействието на опасни химически съединения, а също така се използват и усъвършенствани методи за откриване на вредни вещества.
Пускането на нов продукт се предшества от много тежка процедура от органи като FDA или Европейската агенция по безопасност на храните или по лекарствата /ЕМА/, която включва детайлното му тестване, потвърждаващо, че той не представлява заплаха при съблюдаването на предписаната доза.
С други думи в много страни по света опасността от химикалите никога не е била по-незначителна, отколкото сега. Макар и сега Интернет и най-вече социалните мрежи се превърнаха в удобен инструмент, с който може да се насажда всякакъв тип страх, включително и този от т.нар. химия.
