Какво е това химиотерапия? Как протича тази процедура, защо е нужна и колко е опасна?

Химиотерапията – това е лечение на някакво злокачествено заболяване с помощта на отрови и токсини, въздействащи пагубно на клетките на злокачествения тумор при сравнително по-малко неблагоприятно влияние върху организма на домакина.

Отровата или токсинът същевременно се нарича химиопрепарат, или химиотерапевтичен агент.

Лекарствената противотуморна терапия, химиотерапия, може да бъде предоперационна, послеоперационна или профилактична и лечебна, тоест отнасяща се за едни или други проявления на туморите.

Лекарят-химиотерапевт подбира лечението, изхождайки от различни критерии и фактори, сред които – морфологичната форма на рака, разпространеността на заболяването, възрастта на пациента, наличие на съпътстващи заболявания и т.н.

Като се отчете факта, че действието на препарата е насочено към безкрайно делящи се клетки, химиотерапията се провежда циклично и се повтаря през определен брой дни – това е свързано с клетъчния цикъл.

Обикновено процедурата представлява вливане на препаратите или прием на таблетки.

Всеобщо известно е, че всяко лекарствено средство, освен положителният очакван лечебен ефект, може да предизвика нежелано или странично токсично действие.

И ако за всички препарати, с изключение на химиотерапевтичните, изразеният страничен ефект е повод за прекратяване на терапията, то противотуморното лечение винаги е съпроводено с токсични реакции.

Те са очаквани и не са повод за прекратяване на лечението. Макар и някои реакции да са опасни за живота, в част от случаите при следващия курс е достатъчно да се намали дозата на препарата.

Това не означава, че токсични реакции трябва да има задължително.

При повечето от хората такива има, тъй като в повечето случаи онкологичните заболявания се развиват на фона на вече съществуващи други хронични заболявания в по-напреднала възраст на човек.

Твърдението обаче е твърде неточно, тъй като и малки деца също страдат от рак, което е в противовес с изложеното по-горе.

Логично е с напредването на възрастта рискът от злокачествени патологии да се увеличава, поради естественото отслабване на имунната система.

Цитостатичните препарати убиват клетки, и то не само ракови, но и на лигавиците, на кръвта, на костния мозък, на половите жлези.

Най-често заради химиотерапията човек оплешивява, възниква гадене, повръщане, увреждане на лигавиците на стомашно-чревния тракт – стоматит и диария, загиват част от кръвните клетки.

Приятно е да се отбележи, че косата пораства, но обикновено космите са по-дебели, често вълнисти и с друг цветови оттенък. Разочаровани няма. Миглите и веждите напълно се възстановяват още 2 седмици след приключване на химиотерапията.

Гаденето и повръщането по време на химиотерапия съвсем не са подобни на тези при морска болест. Лекарството при провеждане на този терапевтичен метод действа на чувствителните рецептори на червата.

В отговор на това чревните клетки отделят серотонин – хормонално вещество, което е известно като „хормон на щастието“, тъй като неговият недостиг води до депресия, а излишъкът му до еуфория.

Серотонинът възбужда нервните окончания, и „безпокойството“ се предава по нервите в главния мозък. При всяко гадене крайното звено привежда в действие механизма на повръщане – центърът на повръщане в дълбоките структури на главния мозък.

Препаратите против повръщане блокират рецепторите, чувствителни към отделяния от организма серотонин. И нервната възбуда не достига до центъра на повръщане, и болният не изпитва такъв дискомфорт.