Учените откриха доказателства за това, че еволюцията може да бъде много по-гъвкав процес, отколкото се е смятало до сега.
В ново изследване, публикувано в списание Genome Biology, авторите установили някои гени в организма на човека и други животни, внесени в генома не вертикално от предците, а хоризонтално от съжителстващите с нас микроорганизми.
Традиционната и фундаменталната аксиома на еволюцията, описана от Дарвин, се състои в това, че в борбата за оцеляване се формират определени нови признаци, които се предават на потомството, правейки го по-приспособимо към факторите на околната среда, а по-малко приспособимите организми се елиминират чрез естествен подбор.
Основната предпоставка е, че наборът от гени през живота на организма остава непроменен и външните фактори са способни да въздействат само в рамките на този начален набор, а мутациите на тези гени се предават на потомството, като му осигуряват „конкурентни предимства“ за бъдещите поколения.
Но неотдавнашните открития в областта на съвместното съществуване започват да оспорват тази гледна точка, а това предполага, че законите за предаване на гените не са така ясни, както се е смятало по-рано.
Например, в списание Science, през юли 2013 г., учени от университета Вандербилт в Нашвил, щата Тенеси, САЩ, изучавали оси и техните чревни микроби показали, че тези микроорганизми не просто използват организма на гостоприемника, за да живеят, но влияят на еволюцията на вида, в който обитават.
И сега новото изследване на учени от университета Кеймбридж във Великобритания показват, че „чуждите“ гени могат да бъдат привнесени в генома на човека и други животни „хоризонтално“, тоест чрез обмена на гени с микроорганизмите, живеещи в тях в рамките на симбиоза.
Освен това, данните от изследванията показват, че това не се е случило само в миналото, но продължава и до днес, тоест този процес продължава непрекъснато.
Хоризонталният пренос на гени като източник на конкурентни предимства – това съвсем не е откритие, съществуват много доказателства за това, че този процес е обичайно явление в „микрокосмоса“, сред бактериите и другите микроорганизми.
Например, добре е известно, че този механизъм играе определяща роля в процесите на формирането на устойчивост на бактериите към антибиотици.
Хоризонталният трансфер на гени също така по-рано е бил наблюдаван и сред по-примитивните животни. Например при нематодите, тоест кръглите червеи, нерядко придобиват нови гени от микроорганизми и растения.
Провеждани са проучвания и върху бръмбари, които могат да смилат зърната на кафето, благодарение на ензими, кодирани от гените на техните предци, придобили ги от бактерии.
Но идеята за хоризонтален пренос на гени при по-сложни животни такива като човекът и маймуните – е доста по-спорна.
Водещият автор на новото изследване Alastair Crisp, сътрудник в Катедрата по инженерна химия и биотехнологии на Кеймбридж, твърди, че проведеното от него от проучване е първото доказателство, че хоризонталният трансфер на гени е широко разпространено явление сред животните и хората.
Той смята, че това съвсем не е рядко явление и че хоризонталният трансфер на гени „има значителен принос в еволюцията на много, ако не и на всички животни и този процес продължава и сега“.
„Получените от нас данни е възможно да доведат до преразглеждането на основните постулати на теорията на еволюцията“ - добавя той.
Alastair Crisp и неговите колеги идентифицирали 17 гена в човешкия организъм, за които е известно, че са придобити чрез хоризонтален пренос и определили още 128, които също с подобен произход, но по-рано не са били известни.
