Много родители са запознати от първа ръка с диагнозата „хроничен тонзилит“.
В опит да избавят своето скъпоценно чедо от неприятно заболяване, те отново и отново посещават лекари от различни специалности.
Но често отказват премахване на огнището на инфекция.
Как може да се премахва орган на имунната защита?
Доста по-логично е да се лекува имунен дефицит.
Имунна система на лигавиците
Известно е, че във водата, въздуха и храната има голямо количество разнообразни бактерии.
Попадайки в организма, е възможно да предизвикат инфекциозно заболяване.
Първата бариера по пътя на микробите е повърхността на лигавиците :
• конюнктивата на очите;
• носната кухина;
• дихателните пътища;
• храносмилателния тракт;
Площта на тази бариера е около 400 квадратни метра и повече, докато площта на кожата е 1.8 квадратни метра.
Това позволява на имунната система в пълна степен да контролира участъците, които непосредствено влизащи в контакт с външната среда.
Съществуват различни фактори на имунната защита, с помощта на които лигавиците предупреждават за развитие на инфекциозни заболявания.
Сред тях са:
• неспецифични – например, слуз, слюнка, кихане и прочие. Насочени са към увреждане и отделяне на микроби;
• специфични, които се реализират от органите на имунната система, имунните клетки и антителата;
Сливици – орган на имунната система
Сливиците или тонзилите се отнасят към периферните органи на имунната система, свързани с лигавиците.
Те нямат собствени капсули, каквито например, имат лимфните възли, и представляват струпване на лимфоидна, имунна тъкан.
Но въпреки това се смятат за развити структури и вземат активно участие в защитата на организма от инфекции.
Причина за развитие на хроничен тонзилит
В сливиците инфекциите влизат за първи път в контакт с имунните клетки.
Живите и мъртвите микроби, а също и техните токсини стимулират образуването на защитни антитела, с други думи, на имунитет.
Така протича формирането на нормалните имунни механизми и най-активно този процес протича в детска възраст, когато имунната система трупа опит.
Но при определени условия – временно отслабване на местните и общи защитни сили на организма на детето:
• преохлаждане;
• недостиг на белтъчини;
• голямо натоварване в детската градина;
• наличие на опасни микроби;
се развива възпаление на сливиците, което в бъдеще може да премине в хронична форма.
Хроничен тонзилит при деца – имунен дефицит?
Щом сливиците са орган на имунната система, напълно логично е равенството на хроничния тонзилит с имунния дефицит.
По своята същност имунната система е допуснала бактерии да оцелеят на нейната територия.
С лечението на имунен дефицит се занимават специалисти по алергология и имунология.
Това е причината и броят на родителите, които се обръщат към такъв специалист постепенно да нараства.
Всъщност, сам по себе си хроничният тонзилит не е на 100% признак за наличие на имунодефицитно състояние при детето.
Особено ако то редовно преминава курсове по консервативно лечение.
Но без дължимото внимание към заболяването, когато обострянията са 2-3 пъти и по-чести, се потиска работата на имунната система.
Телесният щит трябва постоянно да се бори с огнището на инфекцията, но не е в състояние напълно да го ликвидира. Изтощението на защитните сили набира сили като снежна топка.
И ето детето започва да се разболява от всякакви респираторни вируси и преминава към групата на често боледуващите.
А това започва да сигнализира за имунен дефицит.
Следователно, хроничният тонзилит невинаги е признак за наличие на имунен дефицит, но може да го предизвика.
