Наскоро в Италия е проведено проучване от какви придружаващи заболявания най-често страдат починалите, вследствие на усложненията на COVID-19.
Анализът обхваща над 5500 души с положителен тест за коронавирус, при които се е стигнало до летален изход в Италия.
Кои хронични болести водят най-често до сериозни усложнения при COVID-19
Представено е географското разпределение на смъртността – най-много, близо 3800 от смъртните случаи с коронавирус, са регистрирани в най-засегнатия от епидемията регион не само в Италия, но и в света – Ломбардия, който е с население малко над 10 млн. души и с гъстота 412 души на квадратен километър.
В най-засегнатите градове от коронавирус пандемията гъстотата на населението е съответно над 7000 души на кв. км. в Милано и над 3600 в Бергамо.
Това е от много важно значение за бързината на разпространение на вируса, колкото повече хора и добре развита транспортна инфраструктура, с толкова по-бързи темпове нарастват заболелите.
В Ломбардия са близо 70% от починалите от изследваните над 5500 души с коронавирус, след това е регион Емилия-Романия с център град Болоня. От този регион са 16% от починалите с коронавирус – близо 900 от общо 5500.
На трето място по брой смъртни случаи от настоящата извадка, предмет на анализа, е регион Венето с население под 5 млн. души и с регионален център град Венеция.
В настоящата извадка е сравнително малък броя на починалите с коронавирус от регион Лацио със столица Рим – 50 или под 1% от общия брой.
Все пак най-засегната от пандемията бе северната част на страната, към центъра и на юг вирусът се разпространи по-късно, когато вече бяха въведени строгите противоепидемични мерки.
Каква е средната възраст на починалите с коронавирус
Средната възраст на починалите с положителни проби за коронавирус е 78 години, като в изследването са обхванати заразени във възрастовия диапазон от 30 до 103 години.
Най-много са случаите на летален изход на възраст от 73 до 85 години. При под 30% от жените се е стигнало до летален изход – 1615 или 29,1%, останалите са мъже.
Средната възраст на обхванатите в изследването починали с COVID-19 е с повече от 15 години по-висока от тази на заразените с коронавирус, които са средно на 63 години.
Жените починали, след като са се сблъскали с COVID-19, са в по-напреднала възраст, отколкото мъжете. Средната възраст на мъжете починали от коронавирус е 78 години, а на жените 82 години.
За сравнение у нас средната възраст на 8-те починали е 66 години, а средната възраст на заразените, според последните данни, на оперативния щаб е 46 години.
Разпределението на заболелите по пол е 56% мъже и 44% жени, но не са оповестени данни за починалите. Но все пак у нас са твърде малък брой, та да е възможно да се правят анализи и заключения.
В този анализ, който обхваща почти половината от смъртните случаи в Италия, се забелязва интересна зависимост, починалите мъже в най-високата възрастова група – над 90 години, са по-малко, отколкото жени – 224 представители на силния пол срещу 281 на нежния.
Съпътстващи заболявания при COVID-19 – най-важният показател
Един от най-важните показатели, които предизвикат множество спорове дали правилно се отчита нивото на смъртност от COVID-19, това са хроничните заболявания, диагноза на които е поставена преди заразяване с SARS-CoV-2, и от които са страдали починалите от COVID-19.
За анализа са използвани данни от медицинските картони на 514 починали с коронавирус. Средно са установени по около 3 хронични заболявания.
При 7 или при 1,4% от смъртните случаи не са открити никакви болести, или поне няма данни за такива.
В 110 или при над 20% от анализираните медицински картони се установява 1 хронично заболяване, при 134 – 26% – 2 хронични болести.
При повече от половината от изследваните случаи – над 51% се откриват по 3 и повече хронични заболявания.
В структурата на заболеваемостта при починалите с коронавирус преобладава артериалната хипертония – при близо 2/3 от изследваните медицински картони се установява това заболяване.
Близо 1/3 от починалите – над 30% са страдали от захарен диабет, 24% са били с исхемична болест на сърцето, а 23% с предсърдно мъждене.
При ¼ от медицинските картони на починалите с коронавирус се установява хронична бъбречна недостатъчност.
В близо 100 или под 20% от анализираните медицински досиета е открита хронична обструктивна белодробна болест.
У нас сред починалите с коронавирус беше жена на 81 години с инсулт, която бе и най-възрастният пациент, но понастоящем мъж на 86 години е най-старият заразен с новия вирус у нас.
За починалите последно майка и дъщеря в болницата в Благоевград стана ясно, че са имали съпътстващи заболявания. При дъщерята те са били 2 – тежка хронична и хипертония.
Немалък брой от изследваните смъртни случаи в Италия от COVID-19 са с прекарано онкологично заболяване през последните 5 години, близо 18% от анализираните над 500 медицински картона.
След това са страдащи от деменция – 17,5% от починалите, но най-вероятно те са били и с други хронични заболявания, които допълнително отслабват организма, и създават предпоставки за бързо развитие на усложнения.
При отслабена имунна система, дори и една лека настинка, може да се усложни и да доведе до развитие на пневмония, която излага на сериозна опасност живота на човек.
Симптомите на COVID-19 при летален изход
Преобладаващите, преди хоспитализация, са висока температура, треска, тоест над 38 градуса и затруднено дишане – диспнея.
Сред по-редките са кашлица, диария и кръвохрак – хемоптиза. При над 6% от обхванатите смъртни случаи няма данни да са имали симптоматика.
Какви са най-честите усложнения
Дихателната недостатъчност е преобладаващото усложнение, при което се е стигнало при над 95% от анализираните случаи. Такава е статистиката от всички държави.
На това се базира и паниката, която обхвана редица държави, развитие на тежка дихателна недостатъчност, при която се налага апаратна вентилация, а апаратурата не стига.
При близо 1/3 от случаите се е стигнало до остра бъбречна недостатъчност, при над 11,2% се развил остър инфаркт на миокарда, а при 10,2% от починалите с COVID-19 сепсис.
Какво лечение е назначено на починалите
Антибиотичната терапия е най-масово прилаганата при болнично лечение – при над 86% от случаите.
У нас съгласно одобреният от инфекционисти протокол се изписва азитромицин, по-малко се използва антивирусна терапия – при 53% от случаите и още по-рядко стероиди – 33%.
Антивирусната терапия с хининовите препарати най-вероятно не е приложена, тъй като в изследването се касае за хора в напреднала възраст, които са с по няколко хронични заболявания.
Антималарийният препарат е много силен и натоварва черния дроб, което може да доведе и до други не по-малко опасни усложнения, ако се прилага масово.
Масовото назначаване на антибиотици може да се обясни с предотвратяване развитието на сепсис, а също и с обстоятелството, че е стандартна терапия при пневмония, докато се изчака лабораторното потвърждаване на COVID-19.
PCR тестовете може да се забавят повече от денонощие, а това може да се окаже много опасно при напреднала възраст и на фона на няколко хронични заболявания.
Още повече, че при атипична пневмония почти винаги се развива и бактериална форма, затова назначаването на антибактериални препарати е повече от необходимо.
Колко време след появата на симптомите се стига до летален изход
От началото на характерната за COVID-19 симптоматика до настъпването на смъртта средно минават около 9 дни, а до постъпването в болница около 4.
Само за 96 часа симптомите стават толкова интензивни, че налага хоспитализация. Съответно болничното лечение средно при починалите, обхванати в изследването, е около 5 дни.
Ако хоспитализираните с COVID-19 бъдат преместени в реанимация, то това води до удължаване на техния живот с 1 ден и болничното лечение е 5 дни. Без мероприятия по реанимация, които включват и интубиране, болничният престой е средно 4 дни и се стига до летален изход.
