ᐉ Хронично нещастие - ето кои 5 навика го провокират

Всички ние – или най-малкото, повечето от нас, искаме да сме щастливи, но как се движим към тази цел? Крачка напред, два крачки назад, половин крачка в страни. Така при някои се развива синдром на нещастието, и вината за това е на редица неподозирани навици.

Кои навици неизбежно ни водят към хронично нещастие

1.Постоянно оплакване

Животът често се разглежда като път, който може да трънлив и труден за преминаване. Да се оплакваме от време на време на поредното трънче, на което сме стъпили, е напълно нормално. Хронично нещастните хора правят това постоянно.

Самите те не забелязват как това поведение се превръща в навик, и с времето се оказва, че им е много по-лесно да виждат света в мрачни нюанси, отколкото да се гледа на нещата оптимистично.

Постепенно всичко хубаво се изпуска от поглед и се забравя. И това не са просто общи думи: изследванията доказват, че тези, които се оплакват, и като цяло изпитват по-малко удовлетворение в рамките на работния си ден и на следващия ден се събуждат в лошо настроение.

Освен това постоянното оплакване се отразява на здравето и на функциите на мозъка, тъй като в кръвта се освобождава хормон на стреса кортизол.

Решението е да се учим да подкрепяме, да хвалим и да говорим добри думи и на околните, и освен на този, когото виждаме в огледалото.

Старайте да виждате лъчът светлина, който пробива през облаците или мъглата, а не самите облаци – на розите, а не на тръните и камъните по пътя към бъдещето.

Стремете се да запазвате оптимистичен поглед върху живота, дори ако нещо не е така. Празнувайте дори незначителни успехи, хвалете себе си и правете малки подаръци.

2.Непрестанна самокритика

За всеки е полезно добре да познава себе си, своите силни и слаби страни. Най-важното е да не се концентрираме върху последните и работата с тях.

Хроничните нещастни критикуват себе си, като неусетно за самите вървят към пътя на самоунищожението. Гласът на вътрешния критик им посочва най-малката грешка, пропуск и провал, като се забравя да се припомни, че човек вече се е справял с доста по-сложни неща в живота си, и то неведнъж.

Така че, ако сме критикували себе си с години, но от това нищо хубаво не е излязло, може би трябва да сменим тактиката – да опитаме да похвалим себе си и да погледнем какво ще се получи?

Учете се да признавате и да приемате своите грешки, да ги оставяте в миналото и да гледате напред. Престанете да очаквате от себе си съвършенство – съсредоточете се върху самия процес на израстване и върху това, че утре ще стане малко по-добре.

Престанете да изваждате на показ своите недостатъци, съсредоточете се върху силните си страни, върху това, което вече се е получило. Спирайте вътрешния критик, веднага щом като чуете неговия глас.

3.Навикът да очакваме щастие от другите

Много от нас прекарват дни, седмици, месеци и години в очакване, че ще се случи нещо, което ще промени техния живот. В някакъв смисъл те се надяват на чудо, но отговорността за щастието е върху нас самите. Само ние сме отговорни за своя житейски опит, за целите, които поставяме пред себе си, включително и за стремежа да бъдем щастливи.

Очаквайки, че другите ще ни ощастливят, сме обречени вечно да се разочароваме и да обвиняваме другите в нашите беди.

Какво е решението

Да се стараем да се отнасяме към всеки ден като към уникален подарък, възможност да получим нов опит и впечатления. Не отлагайте мечтите и желанието за утре пристъпвайте към тяхната реализация още днес.

4.Неумение да прощаваме

Да прощаваме понякога е много трудно, но без това е невъзможно духовното израстване. Необходимо е да помним, че прощаваме на другия не заради другия, а заради самите нас.

Целта е да не посочваме на другия каква грешка е допуснал, а да върнем върху себе си контрол над ситуацията и над живота.

5.Около нас само нещастни хора

Казват, че себеподобните се привличат, и по отношение на негативната нагласа това повече от справедливо – привличаме тази енергия, която отдаваме.

Загуба на работа, смърт на близък, сериозни финансови проблеми, раздяла с любимия – за съжаление, много са нещата в живота, които могат да ни направят нещастни.

Разбира се, негативните емоции в никакъв случай не трябва да се потиска, важно е да си позволим да ги изживеем. Но не трябва да засядаме в това състояние за дълго.