Пред лекарския кабинет. Опашката върви бавно. Какво да правим?
Да си извадим смартфона, да проверим съобщенията, да сърфираме из Интернет, да играем на игри, всичко друго, но не и да скучаем.
Първата заповед на съвременният свят е „Не скучай“. Физикът Улрих Шнабел твърди, че е полезно да се скучае и обяснява защо.
Колкото повече се борим срещу скуката, толкова по-скучно ни става. Такова е заключението на британския психолог Санди Ман.
Твърди, че днес всеки втори се оплаква, че често скучае. На работното си място 2/3 се оплакват от чувство за вътрешна пустота.
Защо?
Защото не издържаме просто да си стоим така, без да правим нищо.
Във всяка свободна минута вземаме смартфона, трябва ни по-голяма доза, за да почовъркаме нервната система.
А ако непрекъсната възбуда се превърне в нещо обичайно, скоро то спира да оказва ефект и започва да ни доскучава.
Опитваме се бързо да запълним надигащото се усещане за пустота с нов наркотик – нови сензации, игри, приложения, за да постигнем временно само временно повишаване на възбудата.
Какво да правим в такъв случай? Да скучаем, препоръчва психоложката.
Не трябва да продължаваме да стимулираме себе си с нови и нови дози информация.
А трябва да се научим да изключваме нервната система и да се научим на нищоправене, да ценим скуката като ментална програма за детоксикация.
Да се радваме на моментите, в които не сме длъжни да направим нищо и няма да се случи нищо, ако пропуснем някаква нова информация.
Да помислим за някаква глупост. Да затворим очи.
С помощта на скуката можем осъзнато да контролираме и развиваме креативността си.
Колкото ни е по-скучно, толкова повече фантазии ни се появяват в главата. До това заключение достигат психолозите Санди Ман и Ребека Кандман.
Участниците в тяхното изследване 15 минути преписвали номера от телефонна книга.
След това трябвало да измислят за какво да използват 2 пластмасови чаши.
В опита си да избягат от голямата скука, тези доброволци проявили изобретателност.
Имали повече идеи, отколкото тези в контролната група, които преди това не се занимавали с нищо глупаво.
По време на втория експеримент участниците от едната група отново преписвали телефонни номера, докато на тези от втората им разрешили само да разлистват телефонната книга.
Резултатът – тези, които прелиствали телефонната книга, измислили повече приложения на пластмасовите чаши, отколкото тези, които преписвали номера.
Колкото по-скучна е една задача, толкова по-креативно подхождаме към следващата.
Скуката може да ни е още по-полезна. И предполагат, че това състояние може да бъде полезно за паметта.
Същевременно, когато ни е скучно, можем да пренесем в дългосрочната си памет материалът, който сме научили неотдавна, така и актуалният ни личен опит.
В такива случаи се говори за консолидация на паметта.
Започва да работи, когато известно време не правим нищо и не се концентрираме върху някаква конкретна задача.
За съжаление, забързаните темпове на живот поддържат нервната ни система в постоянен режим на високо натоварване.
В такава ситуация се чувстваме виновни, ако и секунда не правим нищо в посока постигане на свръхамбициозните цели, които сме си поставили.
Но по-скоро не осъзнаваме, че имаме крещяща нужда от почивка и най-добрият начин е чрез нищоправене.
