Кое е по-добре – да бъдеш първи на село или последен в града?
Да отидеш в гимназия в обкръжението на умни деца или да останеш добър ученик в обикновено училище?
Уместно ли е да жертваш социалното си положение, а често и здравето, заради знания, образование и голяма заплата?
Това са сложни въпроси, отговорите на които всеки намира според собствените си убеждения.
Интересно е обаче да разгледаме научните изследвания, които помагат поне малко да разберем, как функционира човешкият мозък и формира субективната самооценка на личността – АЗ-концепция.
Става дума за ефекта на голямата риба в малкото езеро /Big-fish–little-pond effect, BFLPE/, който е описан за първи път през 1984 г.
Според теорията BFLPE, всеки човек оценява себе си, сравнявайки се с околните.
В резултат самооценката му е по-висока, ако е в обкръжението на не особено талантливи и способни колеги.
И обратно – в обкръжението на талантливи и умни хора самооценката на човек се понижава.
През 1984 г. било проведено изследване на училищната успеваемост и самооценката на ученици от различни учебни заведения.
Установено било, че учениците от училища с ниско социалноикономическо ниво и с ниски оценки имат по-висока самооценка, отколкото учениците от т.нар. елитни училища.
Този доста противоречив извод всъщност не бил чак такова откритие. Подобни били резултатите и от по-ранни изследвания, проведени в американски училища през 1969 г.
Изследването от 1984 г показва, че ефектът се проявява много по-силно, отколкото се предполага.
Средата в елитно училище силно понижава самооценката на ученика, същевременно това е свързано с по-високо ниво на фактическа успеваемост.
Получава се наистина много противоречива ситуация. Ако преместим един ученик от обикновено училище в по-елитна гимназия, той ще се образова по-добре.
Рискуваме обаче да направим детето нещастен човек, да понижим самооценката му. И не е съвсем известно, как това ще се отрази на характера и на бъдещата съдба на детето.
Проведените в последните години изследвания само потвърждават наличието на ефекта върху различни групи ученици.
Като цяло, влиянието на обкръжението върху самооценката на учениците може да се смята за установен факт.
Научните изследвания на BFLPE се провеждани в начални и средни училища, но може да се предположи, че този ефект ще се проявява и в зряла възраст.
Във всяка високонкурентна среда има няколко „победители“ и много „загубили“, а общата самооценка на участниците в такава среда се понижава.
Така че трябва да сме внимателни с конкуренцията – често това не е най-хуманният метод.
Всички ние знаем, колко важна е увереността в себе си за успеха в живота и в кариерата. Занижената самооценка на човека се проявява с цял букет от негативни последствия:
- Прекомерна самокритика;
- Свръхчувствителност към критика. Възмущение и обида, ако някой ни критикува;
- Хронична нерешителност и прекомерен страх да не се допусне грешка;
- Страстно желание да се угажда и нежелание за разстройване на околните, когато ни помолят за нещоо;
- Идеализъм, който може доведе до депресия, когато идеалът не е достигнат;
- Постоянна враждебност, всеобща защитна позиция и раздразнителност без каквито и да е причини;
- Песимизъм и всеобщ негативен светоглед;
Във всеки случай, занижената самооценка – това е винаги високо ниво на стрес, увеличен риск от сърдечно-съдови заболявания и по-ниска продължителност на живота. Въпреки всички успехи, такива хора живеят по-малко.
Да се чувстваш голяма риба в малко езеро позволява да избегнеш ниската самооценка, която е опасна за здравето.
Така че следващият път добре помислете – действително ли искате да работите в голяма компания или да изпратите детето в най-доброто училище, в което може да постъпи?
Какво ще стане, ако вашият надарен син стане най-лошо представящият се ученик в класа? Как това ще повлияе на неговия характер?
