За нас хората е нещо съвсем обичайно да се заблуждаваме. Всички ние, без значение, какъв е коефициента на интелигентност, социалното и материалното положение, дали сме предразположени към социални илюзии.
Защо всички се заблуждаваме за света около нас
Илюзиите – това са погрешни убеждения и идеалните представи за самите нас, бутафория, изкривена реалност, която приемаме за истина.
Пречат ни да бъдем обективни и адекватно да възприемаме това, което се случва около нас.
Възможно е да се заблуждаваме напълно искрено, да приемаме своите заблуди за единствено вероятна полза. Но дори в този случай те са ни нужни, заради лични или социални ползи.
Така например, жената може интуитивно да чувства лъжата в думите на своя партньор, но упорито да вярва в неговите думи за любов и преданост.
Много от нас се заблуждават за своята социална значимост. Човек дава всички си сили в работата и вярва, че се реализира социално и е важен за колектива. Но възникват ситуации, когато се оказва ненужен.
Доброволецът си спомня, че неговата социална работа е начин да избяга от мрачните мисли и плашещото чувство за самота, а не решение на истинския проблем.
Можем да си играем със заблужденията – прекрасно да разбираме до какво води избора на определена социална маска или роля.
Така постъпват много политически лидери, строители на финансови пирамиди, псевдодуховни учители и лидери, маркетолози. Те обещават, успокояват, докато им е изгодно.
Природата на заблудите
Искаме да вярваме или не, но живеем в света на заблудите – за реалността и за самите себе си, за близките ни, за сферата на духовния опит.
Част от тях получаваме още в детството от своите първи социални учители – родители и най-близкото обкръжение.
Първото прозрение ни застига, когато попаднем в нова социална група – детска градина или училище. Оказва се, че има хора, които са равнодушни към нас, а понякога и дори враждебно настроение.
Освен това, се установява, че не сме най-умните, способните и талантливите. Често близките ни се опитват да ни помогнат да съхраним представите за себе си.
Така постепенно се формира самооценка – или адекватна, или занижена, ако психологическата защита не сработи.
Паралелно се формират и заблудите за околните. В детството сме убедени, че родителите са всесилни, те ще ни защитят, излекуват, помагат във всяка ситуация.
Те винаги са прави, защото знаят абсолютно всичко. И родителите дълго време подкрепят тези заблуждения, иска им се да се чувстват защитени.
По-късно към армията на всесилните се присъединява и учителя.
Разбиването на илюзиите може да се случи, когато се сблъскваме с безсилие, разсеяност, грешки над възрастните.
А това може да се случи, а и да не се, и тогава ще смятаме – все, който е по-старши, на по-висока длъжност, статус, априори е прав и може да реши съдбата ни.
Храним илюзии по повод отношенията с околните. Концепцията да живееш дълго и щастливо и да умреш за един ден, кара много да поддържат връзка с партньор, който не обичат и да си затварят очите за собствените си страдания.
Със съзряването отглеждаме, обичаме и пазим своите заблуждения. Променяме социалните маски, добросъвестно играем социални роли, стремим се да бъдем и да изглеждаме по-успешни.
Движат ни социални емоции и чувства. Например, срам и гордост. Стремим да се реализираме, да се откроим в социалната среда, да направим впечатление на другите и да следваме социалните норми.
Натиск на обществото
Възникването на социалните норми, способността на хората да ги пазят, поддържат и разпространяват още през първата половина на 20-ти век са изучавани от турския психолог Музафер Шериф. Изводът от проведените от него изследвания е, че представите ни за действителността, не принадлежат само на нас.
Разделяне с илюзиите
Илюзията – това е бягство от реалния живот. Човекът започва бягството си сам, но скоро около него може да се образува група съратници. Религиозни секти, псевдодуховни общности, от фанатици на компютърни игри – примерите са множество.
Защо това е опасно? Да допуснем, че сме попаднали в ситуация, която противоречи на представите ни. За неподготвената психика, свикнала със сладостта на убежденията, това е истински удар.
