Характерна черта на човека е да се заблуждава.
Всички ние, без значение, коефициент на интелигентност, ниво на образование, социално и материално положение, лъжем себе си и това ни харесва.
Защо е така и има ли смисъл да се борим?
Илюзиите са измамни убеждения и идеална представа за самите нас, бутафория, изкривена реалност, която приемаме за истина.
Пречат ни да сме обективни и адекватно да възприемаме това, което се случва около нас.
Заблуждаваме се съвсем искрено, приемаме своите убеждения за единствено възможна истина.
Но дори в този случай те са ни нужни поради лични или социални ползи.
Така, например, жената интуитивно хваща лъжата в думите на своята половинка, но упорито вярва в неговите думи за любов и преданост.
Много хора се заблуждават за своята социална значимост, влагат неумоверни усилия в работата и вярват, че се реализират социално, смятайки се за незаменима част от колектива.
Но възниква ситуация, в която се оказват ненужни.
Или доброволецът внезапно разбира, че доброволчеството е начин да се откъсне от мрачните мисли и потискащото чувство на самота, а не решение на истински проблеми.
Възможно е и да си играем със заблужденията, разбирайки прекрасно, че правим избор в полза на избраната на социална маска или роля.
Така постъпват много политически лидери, строители на финансови пирамиди, псевдодуховни учители и лидери, маркетолози.
Те обещават, успокояват, обещават, докато им е изгодно.
Природа на заблужденията
Паралелно се формират заблуждения за околните.
В детството сме уверени, че родителите са всесилни, те ще ни защитят, излекуват, ще ни помогнат във всяка една ситуация.
Винаги са прави, защото знаят абсолютно всичко.
И родителите дълго време затвърждават у нас тези заблуждения с благородна цел, желаят да се чувстваме защитени.
Впоследствие към армията на всесилните възрастни се присъединяват учителите.
Илюзиите се разбиват като вълна в скалите, когато се сблъскаме с безсилието, яростта и грешките на възрастните.
А може и да не се случи, тогава ще смятаме, че всички, които са по-старши от нас, с по-висока длъжност, положение, са принципно прави и имат правото да си играят със съдбата ни.
Храним илюзии и по повод отношенията с другите.
Концепцията „живели дълго и щастливо и умрели в един ден“ кара много хора да се задържат при половинка, която не обичат и да си затварят очите пред собствените си страдания.
Със съзряването ние отглеждаме, обичаме и пазим своите заблуждения. Променяме социалните си маски, добросъвестно играем социални роли, стремим се да бъдем и да изглеждаме по-успешни.
