Има ли причина за рязкото напълняване и трудно отслабване, особено в периода на перименопауза (преходен период преди менопауза)? Много жени си задават този въпрос в опит да овладеят натрупването на килограми.
Оказва се, че спазването на подходяща диета и спортен режим не са достатъчно условие за овладяването на подобен ефект, а „виновници“ са промените в нивата на хормоните и последващите смущения в общата картина на хормоналния баланс.
Комплексните трансформации в тялото, следствие от навлизането в определена възраст и забавяне на метаболизма, доказано влияят важна роля в устойчивостта на загуба на тегло. Те варират в зависимост от генетиката на отделния индивид и начина му на живот.
Битката с излишните килограми обаче в никакъв случай не е загубена, ако навреме потърсим квалифицирана медицинска помощ и държим под контрол няколко хормона. Именно промените в техните нива са причина за напълняване.
Лептин
Лептинът е жизненоважен хормон, който регулира приема и разхода на енергия в организма. Той се секретира от мастните клетки, а чрез кръвта достига до хипоталамуса, давайки сигнал, че организмът има достъчно запаси от хранителни вещества - усещане за ситост.
Това позволява на приетата с храната енергия да се използва пълноценно, а не да се складира в мастни депа (ефект на напълняване). Когато нивата на лептин са ниски, гладът е неконтролируем.
Накратко – за да не сме непрекъснато гладни, трябва да имаме добре работещи рецептори на хипоталамуса и нормални нива на лептин.
Хормоните от щитовидната ни жлеза
Здравето на щитовидната жлеза е гореща тема през последните години и това не е случайно. Проучвания показват, че заниженото производство на хормони от щитовидната жлеза се среща при 20% от жените.
Непоносимостта към глутен и наддаването на тегло са често срещани симптоми на проблеми с щитовидната жлеза. Причина за това е, че именно тиреоидните хормони на щитовидната жлеза трийодтиронин (Т3) и тироксин (Т4) взаимодействат с мускулите, мастните клетки, панкреаса, черния дроб и хипоталамуса, за да помогнат за регулиране на начина, по който тялото метаболизира храната, която поглъщаме.
Подобно на естрогена, щитовидната жлеза също лесно се влияе от токсините в околната среда. Тежките метали като живак и олово, а също и пестициди, могат да нарушат функциите на жлезата.
В такъв случай се препоръчва хормонозаместителна терапия, режим на детоксикация, промяна в начина на хранене и допълнителен прием на хранителни добавки с Омега-3 мазнини, цинк, йод и селен.