Саркоидозата е многосистемно заболяване с неизвестна причина. Първите данни за това заболяване от преди повече от 150 години и е описана като кожна болест.
Към момента, саркоидозата е описана като рядко заболяване, засягащо почти всички органи и тъкани. Затова с днешната статия искаме да повишим вниманието към това тежко заболяване.
Честота и разпространение на заболяването
Саркоидозата е повсеместно разпространена и основна роля за появата на болестта играят полът, расата и географското разположение. Има публикувани данни от международни клинични проучвания, според които болестта се среща по-често при хора от негроидната раса, при обитатели на Германия, Ирландия и Скандинавските страни.
Все пак, дори и да не спадате към тези групи, не сте „застраховани“ от болестта. Основна роля за появата на саркоидозата играят факторите пол, раса и географско разположение. Честотата е около 1,5/10 000 за представителите на мъжкия пол и 1,8/10 000 при дамите.
Етиология
Причините за възникването на болестта, все още, не са добре проучени. Една от хипотезите е, че различни, неидентифицирани, слабо разграждащи антигени с инфекциозен произход или намиращи се в околната среда, отключват силна имунна реакция от страна на организма, при хора, които са генетично предразположени.
Проучвания, направени върху болни, страдащи от заболяването са показали, че има повишена активност на Т-хелперите, които контактуват с чуждите агенти и предизвикват образуването на огнища на възпалението, под формата на грануломи.
Как се проявява болестта
Саркоидозата има постепенен ход на развитие. Често, заболяването се открива случайно, при преглед на белите дробове. Макар и по-рядко, заболяването може да има внезапно начало.
Симптомите включват:
- Задух;
- Упорита суха кашлица;
- Висока температура;
- Нощно изпотяване;
- Липса на апетит;
- Еритема, главно на ръцете и лицето – Възпалителен обрив по кожата;
- Ставни изменения и болки;
- Пневмофиброза – Натрупване на съединителна тъкан в алвео-капилярното пространство, при което се затруднява функционирането на белите дробове;
- Хепато- / спленомегалия – Анормално увеличение на размерите на черния дроб/ слезката;
- Очни патологии (увеит, ретинит, замъгляване на лещата);
- Загуба на тегло.
Поставяне на диагнозата
Диагностиката включва рентгенологични данни, като заедно с тях се взема предвид и общото състояние на пациента.
Кръвните изследвания показват увеличени нива на серумния калций и нарушена чернодробна функция. Също така, се налага вземане на биопсия, ако се установят изменени кожни участъци и промени по лигавицата.
Лечение
За щастие, с подходяща терапия, заболяването може да бъде успешно контролирано и качеството на живот да не е изменено. При по-леките форми, лечение не се налага, а само редовни прегледи и проследяване.
При по-тежките случаи, се налага медикаментозна терапия, в основата, на която са системни кортикостероидите. Според симптомите, лекуващият лекар може да назначи допълнителни противовъзпалителни и други лекарства.
