Здравите артерии имат гладка и равна повърхност отвътре. Но под влияние на различни фактори – висок холестерол и кръвно, диабет, затлъстяване, пушене, заседнал начин на живот, по стените на артериите започва отлагане на субстанция, състояща се от холестерол, калций и фиброзна тъкан.
Така се формира атеросклеротична плака, която свива лумена на кръвоносния съд.
Как имунната система може да спре действието на атеросклеротичните плаки
Плаката се увеличава, пречи на нормалното кръвообращение. С течение на времето е възможно запушване на кръвоносните съдове на главния мозък и възникване на остро нарушение на мозъчното кръвообращение – инсулт.
Повечето хора „подпомагат” развитието на атеросклероза с неправилно хранене, неспазване на дневен режим, заседнал начин на живот и тютюнопушене.
Човешкият организъм се опитва да е по-мъдър и да изгражда своя линия за защита.
Интересен защитен феномен установяват учени от Каролинския университет в Швеция. Те обърнали внимание на В-лимфоцитите – клетките на имунната система, които помагат в борбата с инфекции и чужди тела.
Известно е, че В-клетките неволно способстват за нарастване на плаките, като поддържат възпалението в артериите. Но се оказва, че има и нещо друго.
Проучвания върху мишки с атеросклероза показват, че ако се потиснат В-лимфоцитите на организма или се отслаби тяхната функция, плаките наистина намаляват.
Но при изследване под микроскоп се установило, че миниатюрните плаки крият изненада. В тях има много повече липиди и по-малко мускулни клетки от обичайното.
Нестабилност на атеросклеротичните плаки и риск от запушване
Това е признак на крайна нестабилност и склонност към разкъсване. Тоест предимството напълно се е неутрализирало от огромния риск от запушване на кръвоносен съд.
Нови опити показват, че стабилността на плаките се осигурявала от антителата IgG – най-разпространеният клас антитела в кръвта, които се образуват от В-лимфоцити.
По-нататъшен анализ установява, че клетките на гладките мускули на аортата имат нужда от тези антитела.
Когато клетките не могат правилно да се делят, плаките стават по-малки и същевременно губят стабилност.
Сега учените смятат да изяснят дали има някакъв подтип антитела, които разпознават растящите плаки.
А дългосрочната цел е разработване на нов начин за забавяне на атеросклероза и по възможност за намаляване на броя смъртните случаи от сърдечно-съдови заболявания.
