Тези качества могат да ви направят непоносими за околните, но определено ще ви направят по-добри.
Какви негативни черти на характера са ни от полза
Инат
Думите „Голям инат си” трудно могат да се приемат за комплимент. Обикновено ги произнася човек, който е положил огромни усилия, за да ви убеди, че не сте прави. В такива моменти започва да ви се струва, че трябва незабавно да се засрамите от поведението си, но това не е нужно.
Инатът може да е различен. Ако от инат казвате НЕ в ситуации, когато е по-изгодно и по-правилно да казвате „ДА”, то наистина трябва да преосмислим поведението си.
Да опитаме да разберем защо ни е по-важно да се противопоставим на това, което ни говорят, отколкото да постъпим рационално. Много по-често обаче инатът не ни вреди, а ни помага.
Малко от нас си спомнят как като деца са се мръщели, когато родителите са се опитвали да ни сложат в устата лъжица с храна, която не ни е харесвала. С поведението си сме демонстрирали, че не желаем да ядем тази храна.
В зряла възраст се опитват да се опитват с много по-лоши неща и от най-отвратителната храна – несправедливост, излишни задължения и т.н.
Логично е на вашия опонент да му стане много драго, ако мълчаливо преглъщате това, което се опитва да ви пробута.
Равнодушие
Повечето от нас не могат да останат равнодушни към това, което се случва около тях, това се превърна в тенденция, която се оценява като добра.
Хората активно защитават своите възгледи, подкрепят оскърбените, изказват се против виновните, харчат пари за благотворителност.
И въпреки това получават упреци. „Защитаваш онеправданите, а не искаш да споделиш публикацията за бездомното животно, на което опитваме да намерим стопани, въпреки многократните молби? Казват ни останалите и веднага ни лепят етикет на цинични и коравосърдечни.
Всъщност, ако човек приема всичко присърце може да се побърка. По света има твърде много несправедливости, болки и страдания. Отворете си коя да медия. Ако започнем да вникваме във всяка новина, то от нас нищо няма да остане.
Способността да останем равнодушни и оптималният цинизъм ни помагат да се защитим от околната действителност.
Да бъдеш активист е добре и е правилно, но само когато разполагаш със сили за това.
Емоционалност
У нас, може да се каже, че има култ към образа на каменното лице, в най-голяма степен това се отнася за мъжете. Разбираемо е да се осъждат емоции, които се смятат за негативни – гняв, обида и страх. Но радостта не е прието да се демонстрира.
Момченцата още от малки биват научавани да се въздържат от емоции.
Хората имаме емоции и това не е случайно. Освен това те не се делят на добри и лоши, това е само реакция на външни събития и вътрешни озарения.
Разбира се, добре е да разбираме своите реакции и да ги управляваме – например, да сдържаме гнева си, когато общуваме с клиент. Но би било много трудно, ако никога не си позволява да бъдем емоционални.
Още повече, ако емоциите се потискат твърде дълго, те все пак ще намерят как да излязат, или ще започнат да ни разрушават отвътре.
Позволете си да се смеете, когато гледате клипове в Интернет и да поплачете над тъжен филм, както и да се ядосате на водача, който е преминал през локва с висока скорост и ви е опръскал.
Конфликтност
Добре е да бъдеш спокоен, неконфликтен и да се харесваш на всички. Например, човек е заел мястото в киносалона, колко ли пък е трудно да седнете на друго място.
Касиерът не ви е върнал ресто, но това са броени стотинки. Колегата ви е излязъл в отпуск и ви е прехвърлил всичко, чийто краен срок е миналата седмица, защо пък да си разваляте отношенията.
На всички около нас им е добре, когато са спокойни и неконфликти.
За сметка на това, когато сте готови открито да встъпите в конфронтация, за да седнете на мястото, което ви е запазено, да не вършите работата на други хора и доста добре се чувствате.
