Инфантилните отношения са особен тип обвързване на мъж и жена. Какви са техните отличителни особености? Мъжът и жената или един от партньорите често се държат като деца, обиждат се, не желаят да поемат отговорност върху себе си, използват партньора за удовлетворяване на личните си желания и амбиции.

Това не означава, че в такава връзка няма любов – има, но със своите характерни признаци. Например, да виждаш в другия човек не равностоен партньор, а родител, да изискваш от него да създава усещане за безопасност, сигурност и комфорт.

Инфантилен може да бъде всеки възрастен човек, когато физически е пораснал, а емоционално си остава дете.

Близкото общуване в такъв случай може да бъде усложнено – често възникват спорове, конфликти, ревност, необосновани претенции, партньорите изискват един от друг това, което биха правили техните родители.

Защо са опасни инфантилните отношения

Възрастни, а се държат като деца

По какво се отличава детското поведение? Това е спонтанност, радост, желание за удоволствие, навикът често да се бяга да отговорност с цел предотвратяване на наказания. Родителите създават за детето условия за живот, докато е малко, повече внимание се обръща на емоционалното състояние и развитие, отколкото на способността за постигане на цели.

Понякога възрастните така и не порастват в тази насока – не умеят да се справят с трудностите, очакват, че някой ще направи това за тях. В кои случаи те много приличат на деца?

Необективно поведение – крясъци, обиди, агресия – в ситуациите, когато някой изразява алтернативно мнение, постъпва така както смята за добре, спори, не се съгласява. Зрелият човек разбира, че другите не са длъжни да се съгласяват с неговите мисли, техните възгледи и принципи могат да имат определена насоченост.

Емоционално незрелият човек възприема чуждото мнение, когато то не съвпада с това, което мисли той като лично оскърбление. Усеща това истинска несправедливост по свой адрес, държи се така, сякаш лично са го оскърбили или унизили.

Нормална връзка не може да съществува без спорове, последните са нормални за хората, които са пораснали не само физически, но и психологически.

Следващият пример за инфантилизъм е когато партньорите избягват изразяването на чувства, не се доверяват един на друг – обиждат се, дълго отказват да си говорят, напускат дома, връщат се при семейството си или отсядат при приятели, отмъщават си.

Опитват се да сложат край на връзката всеки път, когато възникне неразбиране.

Подобно общуване се отличава с много страст, мъжът и жената често се предизвикват един друг, смятат, че за всичко е виновен другия и очакват той да направи крачка по пътя към примирението.

Любовта на мъжа и жената, когато се държат като деца, се основава на техните очаквания един от друг. Възрастните партньори също очакват – любовта, вниманието, подаръците, но също умеят и да казват какво желаят и какво очакват да направи половинката.

Инфантилният не е свикнал да говори за това какво иска, а ги скрива, защото се бои да не получи отказ. Тогава не му остава нищо друго освен да очаква, докато половинката да се досети какво иска.

С инфантилен партньор трудно се постига хармония и спокойствие. Този, който се избрал инфантилна половинка, постоянно живее в напрежение, не знае какво да очаква от нея и може във всеки един момент да му се обиди.

Повечето от нас израстват психологически и се оказват в равностойни условия един с друг, в които могат да говорят какво желаят. Също са способни да приемат отказ, да разбират, че другите не са длъжни да изпълняват техните желания. Това не означава, че зрелите нямат чувства, не ги боли от това, че не ги разбират или не удовлетворяват техните потребности.

Психологически зрелият човек също може да се натъжи, да се разстрои, да изпадне в депресия, но има способност да запази себе си и да не разрушава връзката, която е изградил със своя партньор.