Инфаркт на бъбреците – това е рядко срещано заболяване. Неговата същност се заключава в това, че в бъбречните тъкани се появяват участъци на некроза, обусловени от нарушение на постъпването на кръвта по артериалните съдове. В преобладаващия брой случаи прекратяването на кръвоснабдяването е свързано с образуването на емболи. Протичащите изменения постепенно водят до потискане на функционалната активност на засегнатия орган. Но най-често некротичните огнища имат малки размери, поради което функцията на отделителната система не страда. В този случай патологичният процес е с благоприятна прогноза. При засягане на голям обем от тъкани тази патология може да стане причина за остра или хронична бъбречна недостатъчност.
Разпространение
Сред всички исхемични разстройства инфарктът на бъбреците е на практика на последно място по разпространение. В преобладаващия брой случаи заболяването е с вторична природа и се обуславя от първични проблеми със сърдечно-съдовата система. Но към ден днешен точни сведения за честотата, в която се среща този патологичен процес сред населението няма.
Това е свързано доста често с безсимптомно протичане. В основната рискова група са хора над 40 години. Каквато и да е зависимост от пола не се проследява.
В преобладаващия брой случаи исхемични нарушения в бъбреците възникват в резултат на запушване на запушване на лумена на съд с ембола, което води до нарушаване на постъпването на кръв в тъканите. Най-често емболи са тромботични съсиреци. Значително по-рядко кръв постъпва по артериите в резултат на тяхното запушване с атеросклеротични плаки.
Предразполагащи фактори
Основни предразполагащи фактори са всякакви заболявания, способстващи за образуване на емболи.
Доста често развитието на тази болест е обусловено от първично възпаление на ендокарда. Известно е, че ендокардитът често се усложнява от формиране на пристенни тромбози, които впоследствие постъпват в кръвоносните съдове. Още една възможна причина са различни разстройства от страна на сърдечния ритъм. Съществуващите сърдечни пороци също се отнасят към предразполагащите фактори.
Механизъм на развитие
Механизмът на развитие на това заболяване по нищо не се отличава от инфарктите, които са с друга локализация. Запушването на съда води до нарушение на придвижването по нея. Бъбречната тъкан престава да получава необходимото количество кислород и други хранителни вещества, поради което в бъбреците нараства исхемията. Нефроните се подлагат на дистрофични изменения със загиване впоследствие. В бъбречната тъкан се появяват некротични огнища, площта на които се определя от тежестта на възникналото заболяване. Това е причината в кръвообращението да постъпват продукти от разпад на тъканите, нарастват признаците, сигнализиращи за обща интоксикация на организма. В крайна сметка в бъбречната тъкан се образуват участъци на некроза.
Симптоми, характерни за инфаркт на бъбреците
Ако площта на засягането не е голяма каквито и да е симптоми отсъстват. В такава ситуация възникналите изменения се откриват случайно в хода на прегледите. Но дори и клиничните проявления да се наблюдават, то те не са специфични. На първо място болковият синдром се установява едновременно и от двете страни на увреждането. Често е с доста интензивен характер и се парира само с действието на силни обезболяващи. Още един характер симптом, това е кръв в урината. Степента на проявление на хематурия се различава при всеки отделен човек.
Диагностика и лечение на болестта
Тази болест не може да се заподозре само въз основа на съпътстващите клинични проявления. Задължително е необходимо да се изясни дали съществуват проблеми със сърдечно-съдовата система.
От лекарствените препарати обикновено се използват тромболитици и антикоагуланти.
