ᐉ Инфекции с десетилетия – какво е персистенция

Вирусите на херпеса, морбили и коронавирус могат да се „укрият” в мозъка и дори в очите, или в тестисите на мъжете.

Какво е персистенция

Персистенция – от латинския глагол persisto – оставам, пребивавам, това е свойството на някои инфекции с години, и дори десетилетия се задържат в организма, въпреки приема на лекарства и друга терапия.

Учените определят присъствието на такива персистиращи патогени като устойчиви инфекции.

Често вирусът или микробът, който има свойството персистенция, дълго време по никакъв начин не дава признаци за себе си. Тоест на човек му се струва, че болестта е отстъпила.

Патоген в организма обаче има и във всеки момент може да напомня за съществуването си с нова проява на заболяването.

Откъде се появява персистенцията

Учените все още изучават този въпрос. Предполага се, че някои бактерии и вируси имат адаптивни механизми, които позволяват бързо приспособяване към въздействието на лекарства, а също и се укриват от имунната система.

В организма има няколко места, които са трудно достъпни за имунната система. Сред тях са централната нервна система, очите, тестисите при мъжете.

Изкореняването на инфекциите от там е трудно, тъй като имунната система не може да достигне до тях.

Тези места се наричат от инфекционистите като имунологично привилегировани области. На пръв поглед съществуването на такива участъци изглежда нелогично, всъщност то е еволюционно оправдано.

Защитените от имунитета места ни помагат да оцелеем. Ако при инфекции имунната система атакува силно, например, мозъка, предизвиквайки мощна възпалителна реакция, това може да доведе до сериозни физиологични нарушения и дори до смърт.

Затова и организмът предварително опазва този важен орган от потенциално разрушителното действие на имунитета.

Това е един от механизмите, които обезпечават на вирусите и микробите възможност за персистенция. Има и други. Някои вируси е възможно да имат латентна фаза за развитие.

Това означава, че в някакъв период от своето съществуване вирусът спи, не заразява клетките, не се размножава. Но впоследствие преминава в активна фаза – реактивира се, и започва енергично да се възпроизвежда.

Възможно е това да се случва след месеци, години и дори десетилетия, след като вирусът е попаднал в организма.

Какви вируси и бактерии персистират в организма

Най-известният пример за персистенция, това е шарката, варицела. След като температурата се нормализира и изчезнат обривите, изглежда, че имунната система напълно се е справила с инфекцията.

Това обаче не е така. Провокаторът на варицела, вирусът на варицела-зостер, остава в нервните клетки. След десетилетия може да се реактивира и да предизвика херпес зостер – заболяване, което предизвиква силни болезнени усещания, тъй като се възпаляват някои нервни окончания.

Друг показателен пример е вирусът на морбили. При някои хора, дори след оздравяване и изграден имунитет, вирусът остава в клетките на главния мозък.

И след 5-15 години може да се реактивира, да предизвика подостър склерозиращ паненцефалит. Това е опасно заболяване, което води до рязко влошаване на психическото заболяване.

Способност към персистенция също притежават вируса на Епщейн – Бар, предизвиква – мононуклеоза, вируси на хепатит В, С, Д, някои ретровируси и не само.

Учени не изключват и коронавируса SARS-CoV-2, предизвикващ COVID-19, да има свойството да персистира.

Защо е опасна персистенцията

Основните рискове бяха посочени по-горе. Скритата в организма инфекция във всеки момент може да се реактивира – например, под действието на стрес, строга диета, и други условия.

И да предизвика остро заболяване, понякога дори значително по-тежко, отколкото при първоначалната среща с вируса. Но тази опасност не е единствената.

Човек, в организма на който се е заселил персистиращ вирус или микроб, остава носител на заболяването. И инфекцията може да се предава на други хора, дори без да се предполага това.

Можем ли да се избавим от персистенцията

Теоретично да. Така например, за някои устойчиви инфекции са разработени препарати, които не позволяват на персистиращия вирус да излезе от спящото си латентно състояние. Отделно на някои им провървява, и се справят с инфекцията завинаги.

Въодушевяващият пример е хепатит С – само до преди няколко години се смяташе за неизлечим, тоест справянето с укрилия се вирус в организма беше невъзможно, но от 2013 г. бяха одобрени препарати, които спомагат на 90 от 100 души, които са се заразили, да се изчистят от него.

С хроничния хепатит Б обаче науката все още не успява да се справи. Лекарствата помагат само временно да се потисне активността на вируса, но не и да се справим напълно с него.

Най-добрият начин да се справим с персистенция е да се постараем да не прихванем вирусът или бактерията, които имат такива свойства. Затова е важно своевременно да си правим ваксините против контролираните с тези препарати заболявания. А също и да се спазват ключови правила за профилактика: