С трайното затопляне на времето, което е факт от началото на месец май, се събудиха влечугите, сред тях и отровните змии - пепелянките. Обикновено те са по-скоро летаргични, не са особено активни, и нападат само при опит за улавяне или настъпване, но срещата с тях може да завърши много неприятно, тъй като през зимата те са натрупали доста отрова.
Как да отличим пепелянката от неотровна змия и къде се срещат
Пепелянката е най-разпространената отровна змия у нас – среща се в цялата страна и в планините до около 1500 метра, със сравнително неголеми размери – около 50-70 см, като рядко стига над метър. По правило северните екземпляри стават по-големи от тези, които живеят по на юг.
Разпознава се по характерното рогче на лицето, което при южните екземпляри е изправено, а при тези, които живеят на север, изглежда наклонено напред.
Тялото на пепелянката е обикновено със светлокафяв цвят – пепеляво, оттам идва и името, характерна е и тъмната ивица по гърба, която наподобява ромбове. Ирисът на очите обикновено е с медночервен или със златист цвят. При мъжките се наблюдава характерно петно или белег под формата на буквата V в задната част на главата, който е свързан с ромбовидната ивица по гърба.
У нас се среща два подвида, като разликата е по-скоро в цвета на опашката – разпространените в Северозападна България са с оранжев цвят на края на долната част на опашката, а тези в останалата част на страната са светлозелена до жълтеникава на края на долната част на опашката.
Рядко са пепелянките у нас, които са без характерното рогче отпред на лицето.
Пепелянките обичат местата, където през по-голямата част от деня са огрявани от слънцето – на припек – обикновено каменисти, но същевременно са обрасли с високи треви, папрати, с дупки в земята или с камъни, които могат да използват за укрития.
Различаването на пепелянката от неотровна змия не е трудно – достатъчно е да я погледнем в очите – всички видове отровни змии са с вертикална зеница, а неотровните, най-разпространен у нас е смока, са с кръгли.
Колко отровна е пепелянката
Количеството отрова на пепелянката е пропорционално на нейния размер. Отровата и се отнася към хемотоксичния тип, разрушава еритроцитите и освобождава съдържащия се в тях хемоглобин, който в свободен вид е изключително токсичен.
Освен това отровата може да наруши съсирването на кръвта. Местното действие на отровата се изразява в подуване, което в рамките на 4-5 часа, може да обхване почти целият ухапан крайник, силна болка в ставите, некроза на тъканите в мястото на ухапването.
Общите симптоми са слабост, световъртеж, понякога гадене, повръщане. Също са възможни алергични реакции и отоци на лигавиците.
В повечето случаи сериозни последствия за здравето след ухапване от пепелянки не настъпват. В рисковата група са деца, хора, страдащи от алергии и заболявания на сърдечно-съдовата система.
В какви случаи пепелянката може да ухапе човек
При среща с човек обикновено змията се опитва да се скрие, но при заплаха може да заеме отбранителна позиция, да започне да съска и дори да направи няколко въртеливи движения към.
Змиите не смятат човека за потенциална храна и не нападат първи. Ако я срещнете на пътя, достатъчно е да се спрете, и да я оставите да изпълзи. Не трябва да се опитваме да спираме змията, да крещим да размахваме с ръце или да тропаме с крака, тъй като това може да предизвика защитното ѝ поведение.
Ако видите пепелянка, се постарайте да се отдалечите от нея на безопасно разстояние, тъй като ако се обърнете с гръб може да нападне, за да се защити.
Какво да направим при ухапване от пепелянка
При ухапване от змия следва раната да се промие с хладка течаща вода и да се дезинфекцира с хлорхексидин.
При ухапване е желателно да се обездвижи засегнатият крайник, тъй като при попадане в организма отровата разрушава стените на кръвоносните съдове, възниква тромбообразуване и некроза на тъканите.
Затова ако пепелянка ви ухапе по крака, е необходимо да се постави шина, ако е по ръката – също трябва да се обездвижи.
По възможност трябва максимално бързо да се отиде до близка болница или медицински център, за да се неутрализира действието на отровата като се постави специален серум.
Колкото по-бързо стане това, толкова по-малко ще са негативните последствия.
Какво да не правим при ухапване от пепелянка
В никакъв случай не трябва да опитваме да изсмукваме отровата, тъй като в устата може да има малки рани, през които да проникне в кръвта.
В първите секунди след ухапването може само да се изстиска отровата от раната, за да се намали риска от алергична реакция, тъй като след това се абсорбира към по-дълбоките слоеве на кожата, а оттам е много трудно да бъде отстранена.
В никакъв случай не се привързва, тъй като бинтът нарушава кръвообращението, а и без това мястото се подува.
Освен това при ухапване от пепелянка не трябва:
- Раната да се обгаря;
- Да се промива мястото с калиев перманганат;
- Да се правят разрези;
- Да се поставят сгряващи компреси;
След ухапването също не трябва да се употребява алкохол, тъй като спиртните напитки разширяват кръвоносните съдове, ускоряват абсорбцията на отровата и повишават натоварването върху организма.
Възможно ли е да се стигне до смърт от ухапване на пепелянка
Смърт от ухапване от пепелянка може да настъпи само в 3 случая:
- Ухапаният страда от алергии, развива алергична реакция в най-тежката й форма – анафилактичен шок, което в крайна сметка води до летален изход.
- Ухапването е в областта на шията, в този случай цялата област се подува, и дишането се затруднява, става дори невъзможно.
- Ако теглото на детето не е достатъчно, за да се пребори в навлязлото в организма количество отрова.
Пепелянките отделят повече отрова от усойниците, но за сметка на това на последните се смята за по-опасна.
