Кой хранителен режим е най-полезен? На този въпрос до днес не съществува еднозначен отговор.
Едни и същи храни се обявяват ту за вредни, ту за полезни, а препоръките често си противоречат една на друга.
Резултатите от неотдавна публикувано изследване само „наливат масло в огъня”. От Оксфордския университет в рамките на 18 години наблюдавали голяма група доброволци, сред които месоядни, вегетарианци, любители на риба.
Към момента на началото на изследването нито един от тях, въпреки съществуващите проблеми със здравето, не е с поставена кардиологична диагноза.
Исхемична болест на сърцето, но не и инфаркт от месото
За 18 години наблюдения са регистрирани 2820 случаи на исхемична болест на сърцето и 1072 случаи на инсулт и 300 хеморагични инсулти.
При любителите на месото по-често се открива исхемична болест на сърцето. Повишението на заболеваемостта обаче е символично, за 10 години на 1000 месоядни са регистрирани 10 случаи повече на исхемична болест на сърцето, отколкото сред вегетарианците.
Рискът от инфаркт, най-опасното усложнение на исхемична болест на сърцето, не се повишавал.
Неочаквано се оказва, че спирането на месото е свързано с доста по-големи здравни рискове. При вегетарианците рискът от хеморагичен инсулт се оказва осезаемо по-висок.
Това е най-опасната разновидност на остро нарушение на мозъчно кръвообращение, което по-често от исхемичен инсулт завършва със смърт или с тежка инвалидност за пациента.
Защо спирането на месото води до такива резултати
Отчасти това може да се обясни с недостиг на хранителни вещества, на първо място – витамин В12 и витамин Д, незаменими аминокиселини, омега-3 мастни киселини и микроелементи, и по-точно на желязо.
В необходимото количество и в лесноусвоима форма те присъстват в месото и на практика не се съдържат в храните от растителен произход.
Резултатът от изследването трудно може да се определи като неочакван. Например, известно е, че инсултите са бич за Япония, където храненето е основно с риба и растителни продукти.
Сърдечно-съдовите заболявания в страната на изгряващото слънце са по-редки, отколкото в Европа и в САЩ.
Месото обаче не може да се използва за профилактика на инсулти. По-правилно се разглежда като продукт, необходим за поддържане на здравословното състояние.
Да отчетем най-важното
Неслучайно диетолозите препоръчват балансиран хранителен режим. Има данни, че вегетарианството предизвиква неправилна обмяна на веществата, което води до повишаване на хомоцистеина – съдържаща сяра аминокиселина, в кръвната плазма.
Последствията от това повишение е хронично възпаление на ендотела – вътрешната повърхност на кръвоносните съдове, вследствие на което се увеличава риска от инсулт.
Причина може да са и други фактори, които учените не отчитат при това изследване. Например, известно е, че при прекалено строго спазване на хранителен режим се повишава риска от инсулт.
Сравнението на вероятността от инсулт при здрави хора и пациенти на психиатри не е коректно.
Основното заключение на това изследване е, че абсолютно вредни, както и полезни храни не съществуват.
Вегетарианските диети, които често се определят като полезни за здравето, могат да са опасни.
Спирането на месото няма да реши проблемите със здравето, с изключение на случаите, когато определени храни – например, заради алергии или проблеми със стомашно-чревния тракт, не се понасят от организма.
Днес се смята, че е много по-важно да се следят други показатели – стойности на кръвно налягане, нива на холестерол и на кръвна захар.
Физическа активност компенсира вредната храна
Редовното физическо натоварване неутрализира частично ефекта от вредните храни.
От Оксфордския университет неслучайно посочват, че това изследване е с наблюдателен характер, а рискът от инсулт при вегетарианците предстои да се изучава допълнително.
Многогодишни наблюдения показват, че похапването по-често на растителни храни може да е като профилактика на инсулти, тъй като се възпрепятства трупане на килограми и се понижават нивата на холестерол.
Честотата на инсултите в Япония се обяснява с високата продължителност на живота. В тази страна мозъчният инсулт най-често застига хората на възраст 75-80 години, докато у нас най-много са случаите на 60-65 години.
