Заболяването интерстициален цистит протича тежко, изнурява болния, понижава качеството му на живот. То много трудно се поддава на лечение.
Колкото по-рано се диагностицира патологията, толкова по-успешна ще бъде терапията ѝ. Другото название на заболяването е синдром на болезнения пикочен мехур.
Засяга се не лигавицата, а слоят, разположен между нея и мускулите, който слой е богат на нервни окончания, обуславящ изразените симптоми на заболяването.
Причини и механизми за развитие
За интерстициален цистит лекарите говорят вече повече от 150 години. За съжаление, причината за заболяването и досега е останала неизяснена. Много хипотези за неговото развитие си противоречат една друга.
Възможни причини или по-скоро предразполагащи фактори за развитие на тази форма на хроничния цистит са:
• Автоимунни процеси, по време на които организмът започва да атакува собствените си клетки;
• Повишена концентрация на специфични клетки в стените на пикочния мехур, които отделят хистамин и други вещества, предизвикващи възпаление;
• Нарушаване на бариерната роля на епитела, в резултат на което токсините от урината попадат в стената на пикочния мехур, като я увреждат;
• Инфекция на пикочните пътища, увреждаща епитела и нарушаваща неговата бариерна роля;
• Нарушаване на синтеза на клетките на епитела на мукополизахариди – своеобразна слуз, защитаваща мускула;
• Намалено кръвообращение на тъканите на пикочния мехур;
• Нарушения на функцията на нерви и кръвоносни съдове;
• Понижена концентрация на естрогени при жените след менопауза;
Често се наблюдават не една, а няколко причини, действащи взаимосвързано.
Клинични признаци
Заболяването 9 пъти по-често засяга жените в сравнение с мъжете.
Симптомите на интерстициален цистит са:
1. Често уриниране в дневните и нощните часове, понякога честотата на позивите достига няколко на час;
2. Императивни, неудържими позиви;
3. Болезнени усещания при пълен пикочен мехур нощем;
4. Парене и болки при уриниране;
5. Примеси на кръв в урината;
6. Хронични тазови болки;
7. Болезненост при секс;
Следствие на изразено разстройство на дейността на пикочния мехур е загубата на социална активност и на работоспособност, сънни разстройства. Подобно състояние продължава много дълго време – до 15 и повече години.
Диагностика
Диагнозата се поставя по метода на изключването.
Единствената клинична форма, позволяваща веднага да се заподозре интерстициален цистит е язва в стената на пикочния мехур, наблюдаваща се рядко.
Критериите за изключване, тоест признаците, позволяващи отхвърлянето на диагнозата „интерстициален цистит“:
• Обем на органа повече от 350 мл;
• Липса на позив при изпълване на пикочния мехур със 150 мл урина при цистометрия;
• Продължителност на заболяването до 9 месеца;
• Липса на поне 2 нощни уринирания;
• Честота на уриниране не по-малко от 8 пъти в денонощие;
• Подобрение при лечение с уросептици, антибиотици, спазмолитици или холиноблокери;
Лечение на интерстициален цистит
Основата на терапията е въвеждане вътре в пикочния мехур на лекарства и физиотерапия. То се допълва от лекарства с общо действие.
Първоначално в мехура се въвеждат цитодеструктивни препарати, разрушаващи клетките – диметилсулфоксид или коларгол.
Тези средства облекчават възпалението и мускулните спазми, обезболяват, разтварят струпаните фибринови нишки и колагенови сраствания вътре в пикочния мехур.
Допълнително вътрешно и вътремускулно се назначават:
• Медикаменти, засилващи кръвообращението;
• Противовъзпалителни;
• Средства, възстановяващи свойствата на съединителната тъкан;
• Лекарства, нормализиращи функцията на нервната система;
• Спазмолици;
• Блокери Н1 на хистаминовите рецептори, потискащи активността на клетките, отделящи хистамин;
• Блокери Н2 на хистаминовите рецептори;
• Глюкокортикостероиди;
• Антидепресанти.
Всички тези лекарствени средства имат ефект само в комплекс с други методи на лечение.
