Една от най-често изпълняваните манипулации в родилната зала и в отделението за интензивна терапия е интубация на трахеята. Какво е това?
На кои от малките пациенти е показна интубацията? Възникват ли усложнения от тази процедура?
Какво е интубация на трахеята
Това е процедура по въвеждане на специална пластмасова тръба в трахеята за осигуряване на проходимост на дихателните пътища. Потребността от процедурата може да възникне както непосредствено след раждането на детето като част от мероприятията по реанимация, така и след това.
В повечето случаи интубация на трахеята се провежда от реаниматолози и от неонатолози. При провеждане на процедурата им помагат медицинските сестри. Освен това, на методиката на интубация се обучава целият медицински персонал, който присъства на раждания.
Това е не само педиатър, но и акушер-гинеколог, а също и акушерка.
На тях изключително рядко им се налага да провеждат интубация на трахеята, тъй като на раждането винаги трябва да присъства неонатолог.
Понякога обаче се случват ситуации, когато неонатолог може да и няма, когато трябва, същевременно реанимационната помощ на едва родено дете трябва да се окаже незабавно.
Всеки лекар знае как точно да подбере размера на интубационната тръба, на каква дълбочина да я въведе и как да я постави правилно. Освен това, има значение положението на тялото на бебето, до колко може да движи главата, дали е в съзнание.
Малко история за реанимацията на новородените
Невинаги се случва веднага, след като детето се появи на бял свят да започне да плаче и да диша.
Случва се мъниците да имат нужда от реанимация още от първите минути след раждане. И това до колко правилно бъде оказана помощта, ще зависи здравето на човека в бъдеще.
Известно е, че много хора, оставили значима следа в историята са се появили на бял свят без дишане – Волтер, Пабло Пикасо, Рузвелт.
На тях им е оказвана реанимационна помощ още при раждането. Може само да се представи колко примитивно тогава е оказвана подобна помощ, и от колко ярки личности човечеството се е лишило, заради това, че не сме могли своевременно да се спасим.
И все пак лекарите са разбирали, че е необходимо правилно да се оказва реанимационна помощ на новородените деца, за да може да бъде спасен техния живот.
За първи път интубация на трахеята е извършена от акушер от Шотландия Джеймс Бландел – 1790-1878 г.
Той използва „сребърна трахеална тръба”, която имала закръглен дистален край с два отвора отстрани. Лекарят въвежда в устната кухина на бездиханното бебе пръст, след това въвеждал в трахеята тръба и вдишвал въздух в нея с честота приблизително 30 пъти в минута.
Сега на наше разположение са съвременни интубационни тръби от безопасна пластмаса, които се въвеждат в трахеята с помощта на специален прибор – ларингоскоп.
Интубацията на трахеята се провежда не само при първична реанимация, но и в други случаи.
Какви са показанията за провеждане на интубация при новородени
Съществуват множество клинични ситуации, при които може да е необходимо въвеждане в трахеята на интубационна тръба. Да изброим някои от тях.
- Санация/очистване/ на дихателните пътища, когато те са запушени с нещо – при мекониална аспирация, при вдишване на повърнати маси, околоплодни води и други.
- Провеждане на диагностична ларингоскопия – непосредствен преглед на гърлото.
- Изкуствена вентилация на белите дробове при провеждане на операция и при различни заболявания: вродени инфекции, пневмония, неврологични заболявания и др.
- Въвеждане на лекарствени средства – например, адреналин при реанимационни мероприятия, сурфактант при недоносените бебета и т.н.
- Осигуряване на проходимостта на дихателните пътища при някои хирургични заболявания – диафрагмена херния, фистула между трахеята и хранопровода, пороци в развитието на дихателните пътища.
Болезнена ли е тази процедура
Да, интубацията на новороденото това е доста болезнена манипулация – предизвиква неприятни усещания, стрес, съпровожда се с висок риск от хемодинамични нарушения.
Затова и в случаите, когато се провежда не по спешност или с не е неотложна, тоест може да се изчака няколко минути. Обикновено за тази цел във вена се инжектират седативни лекарствени препарати, а също и миорелаксанти.
Ако пък интубацията се извършва по спешност като част от реанимационните мероприятия, то медикаментозно обезболяване не се провежда.
Какви разновидности на интубация на трахеята съществуват
Много родители смятат, че интубационната тръба в трахеята може да се въведе само през устата, което се нарича орална интубация. Но има още и назална интубация, когато тръбата се въвежда в дихателните пътища чрез носа. Кой метод е най-добър?
Доказано е, че след назална интубация се наблюдава ускоряване на дишането, детето трябва да полага повече усилия, за да диша правилно, и по-често възникват ателектази.
Също престоят на пластмасова тръба в носа може да доведе до увреждане на хрущялите на носа. Но и след орална интубация също са възможни неблагоприятни нарушения – нарушения на захапката, заради образуване на дефект на небцето.
Изборът на метод на интубация на трахеята се провежда индивидуално. При отчитане на особеностите на детето, и опитът на лекаря, и предпочитанията на всяко конкретно лечебно заведение.
Някои усложнения от процедурата са описани и по-горе, но са възможни и други неблагоприятни последствия от интубация на трахеята. Към тях се отнасят травми на гърлото, пространството над него, на езика, на венците, трахеята и хранопровода.
Интубационната тръба може да се запуши със слуз или с храчки, което да доведе до възникване на остри дихателни нарушения, до хипоксия.
Понякога след интубация възниква нарушение на сърдечния ритъм. Освен това всички инвазивни манипулации се съпровождат с по-висок риск от заразяване.
Тези усложнения са описани в литературата и от време на време се случват в клиничната практика. Но следва да се посочи, че съвременните методи за реанимация на новородените са по-физиологични.
Прави се всичко възможно за намаляване на продължителността на вентилационната подкрепа на бебетата, и по-бързо да се премахне интубационната тръба от трахеята. Целта е малкият пациент да се чувства максимално комфортно и бързо да се оправи.
