Майката е първият и най-важен човек в живота на детето.
Нейното лицето то вижда веднага след раждането, на нейния глас се отзовава и реагира, радва се на усмивката, на топлите думи и ласките на нейните ръце.
От това дали всичко с майката е наред, до колко щастлива се чувства тя в живота и в семейството, зависи и психоемоционалното състояние на бебето.
Ако жената е уморена, разтревожена, разстроена, вероятността детето също да изпитва подобни чувства също се повишава.
Защо се случва това?
Защото между майката и детето има невидима връзка – може да се нарече привързаност или сливане, която не се прекъсва през целия живот.
Родителите трябва да пуснат порасналите деца, а не да ги държат около себе си цял живот.
Ако го направят, връзката между членовете на семейството не се прекратява, а укрепва.
Причината за това е в доверието към детето, приемането на неговата самостоятелност и индивидуалност.
Майката в семейството може да се държи различно.
Типовете майки, които се разграничават в общата психология, са почти идентични с класификациите на типа личност.
Особен характер на отношения се наблюдава, когато човек проявява не просто тревожност или импулсивност, но и общува с детето, възпитава го и на практика го превръща в личност.
Какви проявления в характера на жената говорят за нейната склонност към истеричност и по какъв начин това се отразява на децата?
Какво може да направи жената, истеричните признаци на която се проявяват засега само на поведенческо ниво, без да се минава на по-дълбок, психологически, за да си помогне?
Как да се държат близките, когато истериите на жената стават все по-чести?
По силите ли е на истерична жена да контролира чувствата си и най-важното да предпази децата от негативното влияние на нейните истерични състояния?
Истерична майка и истеричен тип личност
Характерът на жената в този случай се отличава с избухливост, невъздържаност, резки колебания в настроението.
Всяко събитие – неизмита чиния, закъснение на детето, ненаучените уроци, недобрият поглед, могат да я извадят извън равновесие.
Истерията – това лошо контролирани съзнателни изблици, съпровождащи се с крясъци, плач, възможно и ругатни и оскърбление по отношение на този, който я е засегнал.
Това е устойчива психологическа привичка, която сработва на всеки външен дразнител.
Как да разберем дали истерията е реакция на стрес, или това поведение се е закрепило като основно и изисква спешна психологична помощ?
Случва се и жената да е уморена – много работи, не успява да се занимава с децата, изпитва чувство за вина, че синът или дъщерята растат сами, отношенията със съпруга са усложнени и т.н.
В този случай истерията е страничен ефект на вътрешна психологическа умора и дискомфорт.
Когато няма сили да сдържа повече емоциите си и се освобождава от негатива с крясъци, най-често след това се чувства много по-добре, по-спокойна.
Но освен чрез истерия има и други алтернативни начини за изразяване на чувства.
• Записване за консултация при психолог
В кабинета на психолога е най-безопасното и надеждно пространство, където може да се крещи, плаче, ругае и оплаква толкова, колкото е необходимо, за да разкрие причините за своите проблеми.
• Да каже най-накрая на този, който я засяга, наранява – мъжа, началника, приятел – всичко, което и е на душата, вместо да носи в себе си болезнени чувства и да се мъчи от това;
• Да се захване със спорт, медитация, йога – любимо хоби, което ще ѝ позволи да превключи;
