Въпреки че обикновено инстинктивно родителите се стремят възможно най-старателно да предпазват новороденото си дете от битовите бактерии, гъбички и алергени, новите изследвания показват, че бебетата, които се излагат на тези дразнители през първата година от живота си, впоследствие имат значително по-нисък риск от развитие на алергични заболявания, предизвикани от вируси хрипове и бронхиална астма.

Поредното такова изследване, проведено от учени от град Балтимор, щата Мериленд, САЩ, беше публикувано в новия брой на списание Allergy and Clinical Immunology.

По данни на Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията /CDC/, в настоящия момент 7 милиона деца в САЩ страдат от астма. През 2009 година това заболяване е причинило щети на икономиката на страната в размер на 56 млрд. долара и е причинило смъртта на 3388 деца.

Следва да се отбележи, че в България през последните години особено в големите градове случаите на астма сред децата рязко зачестиха.

Българските лекари са на мнение, че това се дължи на прекаленото увеличаване на броя на автомобилите, които в столиците са достигнали до критичните нива от 550 автомобила на 1000 души население, но основният проблем е в това, че по-голямата част от тях са над 5 години и системите им за пречистване на изгорелите газове не функционират.

Последните проучвания показват, че при децата, които растат в селските райони, се наблюдава по-ниска честота на заболеваемост от алергия и бронхиална астма, благодарение на факта, че те редовно се излагат на въздействието на полезните микроорганизми в почвата.

Други изследвания пък сочат, че контактът с алергени като мишки, хлебарки и котки – понижават риска от развитие на астма.

За по-нататъшно проучване на тези въпроси, група учени от град Балтимор, проведе ново изследване, в което взели участие 467 новородени, живеещи в градски условия /конкретно в градовете - Балтимор, Бостън, Ню Йорк и Сент Луис/.

Изследователите проследили здравословното състояние на тези деца за период от 3 години, а също и посещавали жилищата на децата, за да проучат условията им на живот и за да измерят нивата на алергените в помещенията, в които живеят.

Групата учени старателно определила всички случаи на хрипове при децата, различните проявления на алергии.

Здравословното състояние на децата било проследявано с регулярна кръвна картина и кожни тестове за алергени, провеждани били и редовни физикални прегледи и родителите попълвали анкети. От 104 жилища от общо 467 били взети и изследвани проби от домашен прах.

Резултатите показали, че децата, които в първата година от живота си, живеели в жилища, в които били установени следи от жизнената дейност на мишки, косми от котки, и изпражнения на хлебарки, имали много по-рядко белодробни хрипове за периода до 3-тата им година, отколкото тези от по-„чистите“ жилища.

Особено интересен е фактът, че колкото повече алергени били открити в домашния прах в стаята на бебето, толкова по-силна била неговата естествена защита срещу алергични заболявания.

Ако говорим в точни цифри, децата, израснали без контакт с тези алергени, имали 3 пъти по-висок риск от развитие на пристъпи на белодробни хрипове в сравнение с тези, не влизащи в контакт с нито един от тези 3 алергена.

Авторите на изследването също отбелязват, че децата, обитаващи жилища с голямо разнообразие от бактерии били по-малко предразположени към инхалационни алергии и пристъпи на хрипове.