Хората, които доброволно са се изолирали от обществото и живеещи в изолация, кои са те? Какъв опит са придобили и какво послание могат да предадат на нас, които сме свикнали към социализацията и близките контакти с околните?
Ако за повечето извършили престъпление затворът означава страшна перспектива, тъй като ще бъдат изолирани от обществото, то за Кристофър Найт е точно обратното.
Какво можем да научим от отшелниците за самоизолацията
Мъжът е бил арестуван за кражба с взлом на 4 април 2013 г., и това е първият му контакт с хора за последните 27 години.
Голяма част от живота си той прекарва като отшелник. Когато е на 20, напуска постоянната си работа поддръжка на компютри и, без да се сбогува с никого се изолира от обществото за почти 3 десетилетия. През това време той живее без вода, електричество и дори без огнище.
Избягвайки контакти с хора, обикновено по нощите извършвал дребни кражби на храна и припаси в съседното градче, затова е и заловен, когато е на 47 години.
Никога не е използвал интернет и не е изпратил нито едно електронно писмо в живота си.
Това поведение не е типично. По природа хората са социални същества. Повечето от тях са с вроден стремеж да взаимодействат с другите, да изпитват чувство за принадлежност.
Продължителните периоди без социален контакт обикновено са с пагубно въздействие върху психическото и физическото здраве.
И все пак самотата невинаги се отразява пагубно. Хора като Найт, дават материал за редки изследвания – те биха могли да станат членове на обществото, но са избрали пътя на отшелничеството.
В техните разкази за себе си може да чуем нещо общо – те разглеждат продължителното уединение като уникална възможност да изследват границите на вътрешния опит.
Изолация, самота и усещане за себе си
Липсата на друга компания, освен на самия себе си, разкрива безкраен потенциал за самоанализ.
Нещо подобно е описал френският философ Мишел Де Монтен, който създава книгата „Опити”, след като се изолира от обществото и се затваря в библиотека за няколко години.
Обикновеният разговор там трябва да е между себе си и себе си. Можем да имаме душа, която да е обърната към себе си, която има средства за нападение и за защита, възможност да получава и да дава.
След няколко столетия с френския философ се съгласява Мауро Моранди, който живее в самота повече от 30 години на малък остров недалеч от крайбрежието на Италия.
В едно от своите интервюта, които дава рядко, той признава, че е разбрал, че най-красивото, опасно, авантюристично и приятно пътешествие от всички, това е, което извършваме вътре в себе си.
Приблизително за това говори и Кристофър Найт – Самотата му дарява нещо ценно, това е неговото АЗ.
Подобни състояния трудно могат да бъдат разбрани при липса на такова преживяване. Какво означава всъщност това? Да бъдеш абсолютно свободен? Какво е това – да намериш себе си, след като си загубил останалия свят.
Откровенията на тези, които са изпитали това могат да ни объркат още повече. В китайската книга за мъдрости „Дао ди цзин”, авторството на която се приписва на Лао Дзъ, има няколко реда, на които е записано, че тези, които знаят, не говорят, а говорещите, всъщност не знаят нищо.
Според Мат Джонсън, тези заключения на автора са признак на неговото философско уединение.
Самотата може да открива пред нас интересни възможности и да бъде прозорец към света на вътрешния ни опит.
Пътят не е за всички
Необходимо е да се подчертае, че животът в самота не е подходящ за всички. С редки изключения ние хората, все пак сме социални същества. Отличаваме се едни от други с потребности и в степен, от които ни влияят другите.
Тези, които са търсели самота, имат определени особености в характера. Такива хора са редки и уникални. Монтен, Торо, Найт и много други са избрали нещо като живот във вакуум.
За нас техните истории могат да станат източник на спокойствие, тъй като дори и всички да ни изоставят животът ще ни продължи, това няма да е краят на света.
