Годините в училище и в университета отдавна са отминали, написани са всички контролни и класни, взети са всички изпити. Но когато пораснем, се сблъскваме с различни изпитания.
И всеки път се притесняваме, въпреки натрупания опит. Защо? Как по-лесно да се научим да се отнасяме към различен род проверки?
Желанията или обстоятелствата отново и отново ни водят до ситуации, където така или иначе ще ни оценяват. Усвояваме нови професии, участваме в конкурси за дадена длъжност, защитаваме проект преди този, който го е поръчал.
23-годишната Галина си спомня как се е чувствала по време на изпита по кормуване. Толкова била нервна, че забравила всичко, бъркала педалите, двигателят ѝ изгаснал, а изпитващият, дори се шегувал с това, че жена е зад волана.
Защо в една и съща ситуация някои треперят като листо, което го духа вятъра, а други запазват олимпийско спокойствие?
Природа и опит
Дали ще се притесняваме и вълнуваме, зависи от множество наши особености, сред които и вродени.
Първо, на възбудимостта ни в стресова ситуация влияе типа нервна система, докато в невронните ни мрежи преминават процеси на предаване на информация, колко бързо се възбуждат неврони и се предава сигнал.
Второ, реактивността зависи от това колко значимо събитие е това за нас.
Светът, в който живеем, това е конкурентна среда. Понякога влизаме в борба за място под слънцето, дори подсъзнателно. Също така имаме още и личностни убеждения, свързани с предходен опит.
И с това до колко сме ориентирани към оценката на околните, колко е устойчива тя.
Ако тази опора е слаба, то ситуацията на външна оценка по-скоро ни провокира към вълнения.
45-годишният Георги – музикант, продуцент, поет, излиза на сцена с група или соло, участва и организира фестивали.
Нищо обаче не може да направи със своята неувереност. Всеки път се вълнува как ще мине сценичната му изява. Предната вечер не може да спи, струва му се, че нищо не е готово, всичко се прави в последния момент.
И наистина не помни един концерт да е минал идеално. Ту микрофонът не работи, ту колоната трещи, ту виолончелистката закъснява, а отговорността е изцяло негова.
Защо се случва така в едни ситуации да сме железни, а в други да треперим. Ако сме се притеснявали по време на изпитите в училище и в университета, затова така реагираме на изпитанията и в зряла възраст, това е въпрос на собствената ни тревожност.
Добрата подготовка, репетицията преди изпити от всякакъв род, признаването на собствената тревога и мисълта, че в случай на провал животът няма да свърши, ни помагат да намалим безпокойството.
Подготовката обаче невинаги е възможна.
Ние избираме и нас ни избират
На сайт за запознанства 27-годишната Лилия открива приятен млад човек. Така се вълнувала, че преди срещата нейните приятелки я натъпкали с успокоителни. Заради това, дори не помни какво се е случило. А младият мъж повече не се и появил.
Някои от нас приемат срещата с потенциален партньор като игра ва-банк, когато загубата означава крах. Такова убеждение многократно усилва вълненията.
Реалният живот не е казино – провалът ни оставя на същото място, където сме и били. Не печелим, но и не губим.
Съществува заблуда, че мъжете запазват спокойствие във всяка ситуация – за тях не е обичайно да се притесняват. Дали е така това? По-скоро това е стереотип, отколкото факт
Някои избират за себе си стоическата философия и приемат ударите на съдбата като нещо дължимо, но не можем избирателно да замразяваме чувствата си. Когато изключим вълнението си, спираме да съчувстваме и да се радваме.
Някои отричат важността на момента, но това е начин да се справим с тревогата. Но има и други варианти, например, доверителен разговор по време на среща. Помага за намаляване на напрежението и за създаване на искрени взаимоотношения.
Кадрови въпрос
Ако на среща с потенциален партньор ни оценява един човек, то когато ни приемат на работа се сблъскваме с екип от изпитващи.
В големите компании понякога има кръстосано събеседване едновременно с няколко експерти, или кандидатстващият за работа трябва да премине през няколко филтъра, преди да бъде произнесено окончателното решение.
Някои специалисти по човешки ресурси нарочно задават въпроси, за да проверят бъдещият си служител дали е устойчив на стрес.
