Проблемът с ХИВ позитивните не е от особено належащите за българската система на здравеопазване, въпреки това съгласно данните на експертите от Световната здравна организация всяка година ХИВ вируса или по-точно развитието вследствие на инфекцията синдром на придобита имунна недостатъчност, и трудното и на практика невъзможното му излекуване кара учените по цял свят да търсят начини и техники за постигане на пълното справяне с инфекцията и ликвидиране на вируса от тялото на инфектирания.
Една малка крачка в тази посока е прилагането на метода за генно редактиране, по-познат като CRISPR / Cas9, с негова помощ учените успяват напълно да „изтрият“ ХИВ вируса от ДНК на човешка имунна клетка.
Методът за редактиране на човешкия геном води началото си от далечната 1987 година, когато бива идентифициран белтъкът Cas9, но почти 25 години по-късно беше дадено началото на неговото използване в медицинската практика.
Едва през тази година във Великобритания бе издадено разрешение на специалист по приложна биология да приложи метода върху човешки ембриони с цел да се повиши съотношението на успешни спрямо неуспешни процедури ин витро и съществено да намалеят случаите на спонтанни аборти, тъй като, както е известно, най-често са резултат от нарушения, възникнали в процеса на деленето на клетките при оплождане.
Методът наподобява използването на ножица, като в случая режещият инструмент е белтък, който нарязва определени части от ДНК в клетката, и след това ги изменя по определен, зададен от учените начин. CRISPR всъщност представлява специфична повтаряща се последователност на дезоксирибонуклеиновата киселина, тоест ДНК, която се извлича от едноклетъчни организми, прокариоти, към които попадат и бактериите, която се комбинира с РНК-управляван ензим с название Cas9.
Следователно, ако желаем да редактираме или да изтрием ДНК на вирус в една човешка клетка, се налага да се снабдим от някъде с бактерия, която при сблъсъка с вируса да генерира РНК-разклонение, което да е идентично с последователността на ДНК, която преди това сме задали като модел, създават се компютърни модели.
Впоследствие управляемото от РНК разклонение ще се прилепи към ензима Cas9 и заедно ще започнат да „търсят“ зададения за унищожение вирус.
Достатъчно е да го идентифицират и веднъж, и ензимът стартира процедура по изрязването му и след това го унищожава.
С приложението на този метод изследователите успяват да ликвидират ДНК-то ХИВ-1 от генома на Т-клетки, поставени в условия на хранителна среда, доближаваща се максимално да тази в човешкия организъм, и когато впоследствие същите тези клетки отново са изложени на вируса, предизвикващ СПИН, вече са били защитени срещу повторно заразяване.
Усъвършенстването на метода за генетична редакция е важно в няколко насоки, посочва изследователят, ръководещ провеждането на изследването.
На първо място показва ефективността на техниката що се отнася до унищожаването на ХИВ вируса от ДНК на CD-4 клетки чрез генериране на мутации във вирусния геном по начин, че постоянното да се инактивира неговото размножаване.
Макар и методът за генна редакция да е бил прилаган и преди, що се отнася до инфекцията с вируса ХИВ, то това е първият път, когато става ясно как могат да се предотврати по-нататъшна репликация на вируса.
Но все още са необходими много изследвания и експерименти, докато методът бъде усъвършенстван до толкова, че да е възможно прилагането му върху по-сложни човешки клетки.
