Например, човек отива на преглед при лекар.
И казва – искам да се лекувам. Лекарят го пита: какви симптоми имате? Но човекът не назовава своите оплаквания. Крие нещо, някъде преувеличава, а другаде подценява. Каква терапия може лекарят да му назначи?
Правилният отговор е никаква! Да, лекарства, разбира се, може да му предпише. Но ще му помогнат ли те?
Същото и се отнася и за човека, който не е в състояние да вижда истината в собствените си очи. Той не умее да бъде честен със себе си. Не притежава способността обективно да оценява фактите.
Да прави оценка на себе си и на светът, който го заобикаля. Много е важно човек да бъде честен със себе си. Само тогава той може да направи крачка към ефективността.
Реално оценявайки ситуацията, той може да си постави цел.
А по-нататък вече – да търси и да обмисля възможности. Но първо – честно и трезво да погледне на фактите.
В този смисъл е и народната мъдрост. Когато човек не е честен със себе си:
„В чуждото око и прашинка вижда, а в своето и греда – няма да види “.
А ако хората, които не са честни със себе си изведнъж установят, че нещо не е както трябва… Веднага ще намерят милион обяснения. И още един милион оправдания!
Въпреки че по-често на такива хора им изглежда, че са прави. Но само те! Всички останали вършат глупости! Това е ярък пример за хора, които отказват да видят истината.
Да предположим, че вие си казвате, че нямате време да се занимавате със спорт. Но това също е лъжа или по-скоро опит за оправдание! Вие просто смятате, че това не е важно. Не, че не можете или нямате време, а не го смятате за важно.
Това е голяма разлика. Вие винаги имате време. Разбира се, за това което смятате за важно.
Има и още един вид самозалъгване. Оправдания от рода: „Е, ако бях роден в друга страна… В друго семейство… В друго време… Може би щях“ Всичко това са измислени оправдания – лъжа.
Човек винаги може да постигне успех. Дори и ако е без ръце и без крака. И таксиметровият шофьор има потенциал да стане милионер. Той може всичко, което могат другите. И то е истина.
Всеки човек има огромни възможности, но само до тук. От тук нататък е негова работа да се възползва от тях.
Първата част от честността е човек да бъде откровен със себе си. Опитайте се да се научите да отделя фактите от интерпретациите! Използвайте само замервания, числа. Например, казвате, че сте уморени. Къде сте уморени?
В коя част на тялото усещате умората? Само по-себе си „уморен“ е измислена дума. Колко сте уморени? Чувствате се неспособни да свалите покупките от магазина от багажника на колата? Или дори да станете от дивана?
Човек си казва: „Аз съм много уморен. Няма сили дори за половин час да поуча английски език“. Но това е оправдание. Ако сега някой ви плати 1000 долара за това? За да „поучите английски за половин час?“
Най-вероятно ще намерите сили. Оказва се, че умората е само един пункт от дългия списък с оправдания на хората да не свършат нещо или да го отложат за далечното бъдеще.
