Сблъскваме се с конфликтите ежедневно – било то в работата, в семейството, в градския транспорт или в няколко сфери наведнъж. Караниците и скандалите са неизменна част от нашия живот, която със сигурност ни е необходима понякога, но не винаги.
Защо възникват конфликтите?
Според проучвания, много повече конфликти възникват, благодарение на тонът и интонацията, с които са казани определени думи, а не благодарение на самите думи и тяхната същност.
Когато не сме съгласни с нещо или с някой, първичната ни реакция е веднага да започнем да отбраняваме себе си и нашето мнение и да се опитваме да убедим човека, който седи срещу нас, че именно ние сме прави, а не той. Следователно е много често срещано напълно да се отдадем на тези наши опити и разпалено защитавайки позицията си по въпрос, да предизвикаме конфликт.
Защото хората мразим да не сме прави и правим всичко възможно да опазим егото си. Защото мразим да изглеждаме глупави в очите на другите и често сме готови на всичко в даден момент, за да покажем, че имаме причина да вярваме в определено нещо.
И най-вече да се докажем и да променим мисленето на опонента ни – да го приспособим към нашето собствено, без да се замисляме, че така може да навлезем прекалено грубо в личното му пространство и да ограничим свободата му, като същевременно простираме нашата прекалено, без да имаме право и така го нараняваме, без дори да се усетим.
Конфликите възникват когато хората са наранени. Тогава е заложено в човешката ни природа да минем към режима на „Атаката е най-добрата защита“, защото биваме обзети от чувството, че трябва да се защитим.
Нещо малко, някакъв лек тон или по-саркастична дума ни е обидила и ние започваме да изграждаме стена, бариера между нас и човека отсреща и му отвръщаме, най-вероятно, с абсолютно същото. Око за око, зъб за зъб.
Наранени се опитваме да се предпазим да не бъдем наранени повече и така всъщност, без да се усетим, подсъзнателно дори, ние нараняваме.
Човекът срещу нас прави точно същото и така още не сме се осъзнали и започваме да бълваме какви ли не неща, които най-вероятно даже не имаме в предвид или ако имаме, не сме имали смелостта да ги кажем досега, защото ни е било страх, че ще развалим отношенията ни с дадения човек, без дори да се замисляме, че щом се е стигнало до този момент, те вече са развалени.
И най-вероятно точно този страх да не ги развалим е всъщност това, което на първо място ги е развалило.
Как да избегнем конфликтите?
Да започваме да избягваме конфликтите не се равнява на това да спестяваме мнението си, противно на очакванията.
Напротив – равнява се на това да казваме точно каквото искаме на момента, без да го сдържаме в себе си, но добре премислено и с точните думи. Да не започваме изречението с „Ти направи еди-какво си“, ами с „Аз се почувствах еди-как си, когато ти направи еди-какво си“.
Да се научим да не се поддаваме на първичните емоции и да не приемаме нещата прекалено лично – да знаем, че човекът срещу нас просто иска да се защити. И можем да го накараме да спре да го прави, когато бъдем пример за него и ние не го правим, а подходим с любов, уважение и разбиране.
Защото ако тръгнем и ние да се защитаваме, този на пръв поглед нищо и никакъв проблем, може много бързо да прерастне в конфликт, от който наистина нямаме нужда.
