Отстрани изглежда, че имате прекрасна работа, чудесно семейство и всичко ви е идеално. Но сутрин едва ставате от леглото, защото не знаете с какво да започнете новия ден.

Как да се измъкнем от задънената улица на живота

На обяд активно критикувате нечие лошо поведение, а вечер сте толкова измъчени, че отново отваряте хладилника, макар и да сте си обещали да не ядете през нощта.

Това е мъртва точка, от която е трудно да се измъкнем, ако не знаем как.

Когато животът стане нещо като затворен кръг, а всички опити да се измъкнем от него търпят поражение, без да бързаме, обвиняваме себе си, основателно ли е обаче да го правим.  Проблемът не е в характера, а липсата на силна воля.

За да променим нещо, са необходими ресурси, но къде да ги вземем?

Съществуват 2 фактора, които пречат на радостния престой в настоящия момент и активно придвижване напред, това е преживяване от миналото и тревога за бъдещето.

Незавършените истории от миналото изсмукват енергията ни. Отново се връщаме в предишни състояния, преживяваме обиди, разиграваме в главата болезнени разговори, разиграваме в главата си обида.

Това е умствена дъвка, за която мозъкът губи толкова сили, че не е способен да обърне внимание на настоящия момент.

Когато вратата в миналото е отворена, настоящето бива издухано оттам от течението и се превърта отново един и същ филм.

Не е изненадващо, че цялата енергия се разходва за контролиране на миналото, промяната на което е невъзможна.

Затова и бъдещето изглежда толкова неизвестно, страшно и тревожно. Развиваме специфичен симптом – разходваме енергия за пътешествие от точка А, където вече се е случило до точка С, където нищо не е известно.

Пункт В, в който в настоящия момент се случва нашия живот, се превръща в мъртва точка.

За да се измъкнем от това състояние, трябва да направим 3 стъпки, които не изискват голям разход. Но преди да пристъпим към тях, е необходимо да запомним, че миналото е неизменно, бъдещето е неизвестно, а настоящето е прекрасно.

Стъпка №1 – простете на себе си

Най-важното, което изпускат „доброжелателите”, които ни казват да се стегнем, да започнем просто да го правим, това е липсата на нещо ново.

Затова и първото, което трябва да направим, е да се справим. Ако натиснем газта, когато машината буксува, то тогава ще влошим положението си още повече. Спрете се и се огледайте наоколо.

Станете за себе си такъв съзерцател, който всичко без оценка. Не обвинявайте себе си, а напротив, по-искрено, с радост и с любов към себе си, с уважение към своята уникалност кажете: Прощавам си.

Приемете своите граници, колкото и непривлекателни те да изглеждат. Обърнете се към себе си с думите.

Важно е да приемате всичко това отвъд онези граници, които винаги са обичали.

Между впрочем, зад онези граници, отвъд които ни обичат, има още един канал, в който безпощадно изливаме ресурсите си, желанието да се харесаме на всички.

Да бъдем правилно, добро момиче. Отговорете си честно – направило ли ви е това щастливи?

Ако в комуникациите си с човек се стараете да удовлетворите неговите потребности и очаквания, то губите своята идентичност.

Доброто момиченце, това е, разбира се, забележително, но само, когато си знаете цената. Затова всичко, което трябва да направим, това е да спрем и да признаем и да признаем своето несъвършенство. И в цялото своето великолепие да простим на себе си.

Ако във вашето подсъзнателно има голям пласт вина, то почвата, на която стъпваме, е блато. Да се движим напред, е невъзможно.

Само да се спрем, прощавайки на себе си, осъзнавайки тази част, която дълго време се е намирала от тъмната страна, ще можем да почувстваме твърда почва под краката си.

Затова е важно следващата крачка, преобразуваща осъзнатото в действие.

Стъпка №2 – разчистете пространството около себе си

Веднага щом простим на себе си, трябва да започнем основно почистване на три фронта – у дома, в информационното пространство, в тялото.

Започнете с баналното почистване на дома. Освободете се от целия отпадък и от ненужните неща, още повече от тези, които напомнят за миналото. За да се избавим от излишното, е необходимо, преди да започнем да мием пода.

Ако вътрешните убеждения не ни позволяват да изхвърляме ненужните вещи, следва да ги дадем на всички нуждаещи се.

Повечето от нас съхраняват поли и рокли, които вече много години не са вадили от шкафа. И всичко това носим със себе си като тухли в джобовете.

Вторият пункт, в който трябва да направим генерално почистване, това е информационното поле, личното пространство, което се заема от други хора.

Внимателно прелистете телефона, лаптопа, тефтера – там се крие всичко, което вече не е свързано емоционално с вас, но заемайки място в мобилното, продължава да тегли енергията ни.

Всички тези имена и диалози са като мъртви души, изпълващи пространството на вашия живот.

Ако до сега не сте изтрили чатовете, които съдържат негативни послания, то най-вероятно не желаете да се освободите от тези емоции. В този има и мазохистки смисъл – съхраняваме онова, което ни причинява болка.

Най-щастливите хора са тези, които са си загубили телефона или лаптопа. При тях се получава празно поле, което те изпълват с онова, от което имат нужда.

И третата точка, на която трябва да направим основно почистване, това е тялото ни. То помни всичко – чувства, опит, емоционални изблици, падания и ставане. Това са камъни, записани в тялото във вид на блокове, и задачата ни е да се освободим от тях.

Как да направим генерално почистване на тялото? Всеки си има своите ключове. Има много начини, които ни позволяват да премахнем блокажите на тялото, да дадем възможност за освобождаване на натрупаната негативна енергия – йога, дихателна гимнастика, всички танцувални психологически практики и просто танци. Най-важното, да обърнем внимание на тялото.

Стъпка №3 Задавайте си правилните въпроси

Последната стъпка – това е техниката, която ни помага да формираме представа за момента. За тази цел трябва да си зададем 3 въпроса. Първият звучи така: „Какво желая оттук нататък?”

Във формулировката има два подводни камъка: думата „нататък” – това е някак много далеч. Всичко това е отвъд пределите на настоящето, вижда се като голяма цел и мечта.

Тук може да се намери и облекчение чрез отпускане на напрежението – не е нужно да се напрягаме повече – и това е достатъчно, не ни е необходимо повече.

Всъщност това е най-близкият момент. Ако искате в този момент да станете и да отворите и да отворите прозорците, да избършете праха, да пиете чай – това са и правилните отговори на въпросите.

Колкото по-бързо удовлетворите това свое желание, толкова повече удовлетвореност получавате. Задайте си въпрос и послушайте отговора, който ви идва отвътре, не от ума.

Не, трябва, а искам. Когато изпълним първото свое пожелае, следа да отбележим чувствата, които изпитваме от това, което сме направили като желано.

Вторият въпрос, по какво се отличава днешният ден от вчерашния. Ако първият въпрос можем да си зададем през деня, то вторият може само вечер, когато проблемите са приключили, и сме спокойни и отпуснати.

Не се опитвайте да оценявате дните – днес е по-добре, отколкото вчера и обратното. Задачата е да се отбележи разликата.

Ако в някакъв момент осъзнаете, че мечтата към която се стремите толкова упорито, сякаш вече не ви влече толкова, не се страхувайте да я коригирате или да откажете от нея изобщо.

Запитайте се – защо повече не искам това? И отговаряйте честно на себе си: защо се променям, това не ми е нужно.

Когато можем да допуснем възможност за изменения, ще си позволим да направим онова, което ни се иска най-много.