Повечето от нас, които опитват да намерят собственото си житейско призвание, допускат няколко основни грешки, които им пречат да постигнат желаната цел.
За справяне с този проблем помагат няколко специални упражнения, с които да намерим истинското си предназначение.
Какво означава намирането на призвание всъщност
Психиката ни е сложно устроена, затова почти всички ние опитваме да си намерим призвание, но са малко тези, които ясно могат да формулират самото понятие призвание.
Това е и причината повечето от нас и да не успяват да го намерят.
Най-често под това понятие се подразбира перманентно получаване на удоволствие, което се изразява в кариерно израстване или хоби, което носи пари.
Предназначението в дълбокия смисъл – това е възможност да усвоим нещо, което ще ни помага да печелим и ще е от определена полза за обществото.
Огромно значение в разсъжденията за предназначението заемат въпроси не само за личния комфорт, но и комбинацията от навици, които е способен да споделя човек.
Не на последно място е въпросът с настроението в процеса на работа, а също и способността искрено да се помага на околните.
Ако целта на живота е създаване на неща, които не се радват на популярност сред купувачите и са безполезни за повечето, то тази дейност трудно може да се определи като призвание. Най-вероятно е просто хоби.
Грешки в процеса на самоопознаване
Как да намерим своето призвание? За начало следва да избягваме някои от най-разпространените грешки, които засягат процеса на самоопознаване.
Грешка №1
Това е стремеж да бъде получавано максимално удоволствие от това, което правим. Невъзможно е да бъдем прекалено щастливи или постоянно доволни.
Човешката психика е устроена по такъв начин, че добрите моменти се възприемат като нещо, което се подразбира, тъй като хората бързо привикват към доброто. Понякога щастието – това е пътят към постигането на целта, а не самата цел.
Тази грешка е много разпространена сред младите специалисти и изобщо при хора в млада възраст.
Преди 30-годишна възраст грешките и критичните забележки се възприемат едва ли не като трагедия. Много хора имат фобия от критика и изпитват недоволство от себе си.
Първото препятствие по пътя към целта ни кара да изоставяме всичко започнато, без да го довършваме. Преминава първоначалният ентусиазъм, а заедно с него и мотивацията и удоволствието от това, което правим.
Ситуацията може да се промени с просто психологическо упражнение: създаване на зона на комфорт. Нагласете работното си място така, че то да се свързва само с приятни моменти.
Купете си комфортен стол, сложете си уютни завеси, посадете цвете в саксия, пускайте си музика в почивките. Всички тези детайли създават специфична атмосфера.
Истинското признание се състои не само в желанието за получаване на глобално удовлетворение, но и в незначителните радости, от които се състои един щастлив живот.
Грешка №2
Втората и най-честа грешка се състои в отричането на обществото. Това означава, че човек явно или на подсъзнателно ниво отхвърля обществото.
Най-често това се проявява във вербално-негативни убеждения: „Ненавиждам хората”, „Всички хора са зверове”, „Този свят вече не може да бъде спасен”, „В този свят опасности ни дебнат от всеки ъгъл”.
Отричането на света поражда и затруднения в общуването. Подобни думи често са признак на депресия, сериозна скрита социофобия, социопатия или нарцисизъм.
Без справянето с такива убеждения на практика е невъзможно да се отключи процеса на самоопознаване, необходим за да намерим своето познание.
Затова и преди да търсим своето предназначение, е желателно да се обърнем към психоаналитик и да опитаме заедно със специалиста да преодолеем негативните убеждения.
Готовност за учене – най-добрият начин да намерим себе си
Когато говорим за лекар, то той е добър не защото има добре оборудван кабинет. А защото е професионалист, който не просто е достигнал кариерни висоти, но и продължава да се развива.
Без постоянно развитие само с един талант не е възможно да станеш добър лекар, спортен гимнастик или ядрен физик. Призванието – това е способност постоянно да се развиваш и да се усъвършенстваш.