Много родители са запознати със ситуацията, когато детето изобщо не ги слуша.
„Казваш му 100 пъти и то си прави, каквото си знае“, „Прави, каквото си иска само не и това, което съм му казала“, „Нищо не иска да прави или ако го направи, после всичко трябва да оправям след него“ – тези фрази често звучат на консултация в кабинета на детския психолог.
Родителите се обръщат към специалистите с въпроса – как да направим така, че детето да изпълнява своите задължения само и да прави това, което го молят по-големите.
Родителите искрено недоумяват – какво правят не както трябва и защо децата растат непослушни?
Съществуват ли начини и методи за въздействие върху детето, с които то да стане по-самостоятелно, внимателно и послушно?
Как да общуваме с децата, за да изпълняват молбите на по-големите?
Какво искат родителите?
Колкото по-голямо е детето, толкова повече искат възрастните.
Със съзряването неговата сфера на задължения се увеличава.
То трябва да успява с училищните предмети, да се занимава с кръжоци и извънкласни занимания, да следи за чистотата в стаята си.
Също и да се грижи за:
• домашните любимци;
• да поддържа спретнат външен вид;
• да бъде възпитано мило с роднини и съседи;
• да помага у дома на мама и татко;
Ако има по-малки братя и сестри, то върху детето трябва да поеме ангажимент за тяхното наглеждане и грижи.
Понякога изискванията, които родителите отправят към детето, могат да развалят отношенията с него. Това се случва не веднага, а постепенно.
Детето на всяка възраст, било то на 5 или на 13 години, сблъскало се с искане на възрастен да направи нещо, то чувство като послание, което му се предава заедно с молба.
То може да носи в себе си позитивни чувства или негативни
Във втория случай децата подсъзнателно се съпротивляват и правят всичко, за да не изпълнят молбата или да направят точно обратното.
За определяне какво предават възрастните на детето, когато го молят да направи нещо, трябва да разбират какво точно искат да получат.
Например, жената се притеснява, че нейният син на 10 години никога не си е подреждал и почиствал стаята.
Там винаги има разхвърляни книги, дрехи, учебници и тетрадки трудно се откриват.
На молбите на своята майка момчето реагира като нахвърля всичко по ъглите, освобождавайки пространство по средата, или изобщо отказва да изпълнява поръчението.
Майката се огорчава и недоумява: „Нима му е толкова трудно? Да не би да му е приятно да живее в този безпорядък?“
На въпроса: „Какво ще получите от това, че вашият син следи за чистотата в стаята“ тя, без да се замисля отговаря, че ще бъде спокойна и щастлива.
Никой няма да може да каже, че не е възпитала дете, което не знае как да си подрежда.
Тоест въздействайки на сина със заплахи, манипулации и крясъци, тя му предава, че не отговаря на нейните очаквания, че е лош и че се срамува от него.
Детето преценява това послание и се съпротивлява на това, което му предава неговата майка.
Но малчуганът не отговаря за това, което мислят за него околните, това е лична отговорност на неговата майка.
Преди да искаме от децата безропотно послушание, трябва да сме наясно какво всъщност искаме.
