Алгоритъм, който ще ни помогне да запомняне най-важното.
С помощта на книгите имаме възможност да се докоснем до най-успешните и да видим какви са техните тайни на успех, можем да се сдобием с нов навик или да научим определени трикове, които ще ни помогнат да постигаме целите си.
Книгите са отличен инструмент за развитие на мисловната дейност. Но, за съжаление, никой от нас в училище или в университета не е учил как се запомня прочетеното. Затова и информацията влиза в едното ухо и излиза от другото.
В тази статия ще поговорим какво може да се направи, за да остане всичко прочетено в паметта и да можем да го използваме. Алгоритмът, който е описан по-долу се базира на изследвания как функционира мозъка и е проверен в реална обстановка.
Как да четем, за да запомняме
Първи ден – пауза на 20 минути
Стъпка 1
На всеки 20 минути четене или след всяка интересна мисъл правим пауза и си отговаряме на въпроса какво сме забравили.
Преразказваме важните моменти със свои думи и си правим бележки, желателно е да са във вид на схематични картинки.
Защо трябва да правим пауза на всеки 20 минути? През 80-те години немски психолог изследвал как човек забравя, и установил, че от информацията, която сме запомнили, губим около 40% в първите 20 минути, около 60% след час, а след денонощие в ума ни остават не повече от 33-35%.
Ако не направим нищо с получената информация за първите 20 минути, то рискуваме да забравим значителна част от нея.
Защо е важно да се преразказва, а не да се препрочита? През 60-те години е проведен интересен експеримент.
В него участват 2 групи доброволци – екип А и екип Б. На доброволците дават списък със съществителни от рода – котка-колие, слон-стълб, а също и задача – да прочетат целия списък 6 пъти.
Кои думи е необходимо да се запомнят, не се споменава. След това на екип А дали този списък, а на екип Б – друг.
И помолили участниците от двете групи да запомнят, колкото се може повече думи. Може би ще се изненадате, но резултатите са приблизително еднакви.
След това изследователите решават да проверят какво ще стане, ако едната група започне да препрочита текста, а другата да прави паузи и да преразказва.
И разбира се, втората група в пъти по-добре се справя с въпросите по текста.
Когато преразказваме нещо, ние предаваме нова информация със свои думи и с познати примери.
Това работи по същия начин, както и със запомнянето на имена – с нас се запознава човек, който се казва Николай – нова информация, а мислено отбелязваме, че този човек е адаш, със същото име като на наш близък роднина, това е стара информация.
Изводът е да четем като правим паузи и да преразказваме прочетеното със свои думи.
Стъпка №2
Когато приключим с четенето първия ден, правим конспект от основните неща, които сме запомнили. Идеалният вариант е да създадем нещо като мисловна карта, защото с нея се работи доста по-удобно – прегледът става по-бързо, отколкото при обикновен конспект.
Стъпка №3
След като направим конспект, прочитаме на глас основните идеи 3 пъти подред. Когато нещо се повтори 3 пъти, мозъкът започва да счита сведението за важно, невронните връзки се закрепват и информацията се помни по-лесно.
Стъпка №4
Повторете по памет важните моменти час-два преди лягане. Всичко, което повтаряме преди лягане, мозъкът запомня приоритетно.
На втория и в следващите дни – мисловни карти или конспект
Първоначално по памет помним това, което вече сме прочели. Това е много лесно и бързо, ако направим конспект под формата на мисловни карти. След това прилагаме алгоритъмът от първия ден.
Защо това е така? Първо, повторението е важно само по себе си. За да се закрепи информацията надеждно в паметта, е необходимо да се повтаря минимум 3 дни подред.
Второ, всичко, което ще четем по-нататък, ще се базира на това, което сме прочели в предните дни. Неслучайно в сериалите преди новия епизод показват основните моменти от предходния.
