Как да определите, дали вашето дете е бъдещ математик?
Невробиолози проучили произхода на математическите способности и установили, как може да се определи дали едно дете ще стане математик?
Как човек се учи на най-абстрактната наука и какво е мислел по този повод Алберт Айнщайн.
Абстрактното мислене, способността да се оперира с числа и да се прави математически анализ са свойствени само за човека. Но малко е известно, как този навик се е формирал в хода на еволюцията.
До неотдавна са съществували 2 хипотези, що се отнася до това откъде са възникнали математическите способности.
Съгласно една от тях, абстрактното мислене е възникнало заедно с появата на езиците в епохата на късния палеолит и е страничен ефект от формирането на речта.
Така например, авторитетният лингвист и философ Ноам Хомский твърдял, че съществува връзка между математическите способности и лингвистичните абстракции.
Друга хипотеза е възникнала в резултат на неотдавнашни изследвания на мозъка и гласи, че математическите способности са могли да възникнат на база възприемането на пространството, времето и числата древният човек изобщо не е свързвал с речта.
Към такова мнение се придържал Алберт Айнщайн, който казвал, че „Думите и езика, писмените и устните, не играят никаква роля в моя мисловен процес“.
Френски невробиолози решили да изяснят коя от двете хипотези е вярна.
Изследователите намерили 30 доброволци, от които половината били математици, а другата половина нямала никакво отношение към тази наука.
Подопитните слушали кратки твърдения и трябвало да определят – чутото от тях истина ли е, измислица или безсмислица. На размишленията давали 4 секунди.
Предложенията били на тема математически анализ, алгебра, геометрия и топология.
Освен това в теста имало и твърдения за кръгозора – по история и естествознание.
По време на експеримента се измервала мозъчната активност с помощта на МРТ. Математиците еднакво успешно разбрали както математическите, така и нематематическите предложения.
На същото ниво се справили с нематематическите твърдения, групата нематематици – 64% правилни отговори. Но, както и се очаквало, в математическата част на заданието се провалили.
Анкетираните от тази група разгадали само 37% от предложенията, като вероятността случайно да изберат правилния отговор от 3-те варианта била равна на 33%.
Резултатите от МРТ показали, че когато математиците слушали съждения за своята наука, то в техния мозък започвали да функционират тези зони, които „мълчали“ при нематематиците – вътретеменна, долна, челна и префронтална.
Тези зони се активизирали при математици и нематематици при извършване на елементарни аритметични действия, тоест са отговорни за операциите по математика.
А пък участъците в мозъка, свързани с езика и семантиката се включвали само тогава, когато анкетираният размишлявал за историята или за естествознанието.
Учените достигнали до извода, че математическите действия изискват минимално участие на зоните на мозъка, отговорни за езика, но засягат зони, които са отговорни за възприемането на пространствата и числата.
Според тях, способността на детето в ранна възраст да се ориентира в числата и пространството може да предскаже неговата склонност към математика.
Изследователите отбелязват, че тези 2 хипотези не е задължително да си противоречат една на друга. Според тях алгебрата с нейната строга структура напомня на синтактичните структури на човешките езици, за разлика от геометрията, която във връзка със зрително-пространствените навици
