В медицината съществуват редица древни практики, които първоначално са се използвали като ритуали, които пречистват тялото и душата. Един удивителен пример за това е трепанацията, която била едновременно болезнена и здравословна.
Удивителна е с това, че се е прилагала без анестезия и стерилност, и въпреки това не е била животозастрашаваща. През годините археолозите са откривали множество пробити черепи и именно те разказват истории за смелост и борба за качествен живот, без болки.
Ако не Ви е страх и не съществува вероятност да получите главоболие, докато четете тази интересна статия, останете до нейния край. От знания глава не боли.
Произход и същност на трепанацията
Смята се, че трепанацията е най-древната хирургична операция, датираща още през 7000г.пр.Хр. Тя се среща по целия свят, но според археолози практиката е била най-силно застъпена във Франция и Перу.
Методът предполага много прецизност, защото става въпрос за внимателно пробиване на черепа на пациента с цел да се облекчи налягането от кървене след удар или травма на главата. През направения черепен отвор излишните течности бавно са се оттичали, а засегнатата кост се е отстранявала, за да не предизвика по-нататъшни усложнения.
Отчетливите трепанации се познават по правите и полегати ръбове, както и от липсата на пукнатини. Това показвало, че черепът е бил подложен на операция, а не на фрактура или насилие.
Причини за извършването на трепанация
Първоначално трепанациите, според сведения, са се извършвали като част от пречистващ ритуал от духовните шамани. Този ритуал е целял човекът да намери своя „път“ към отключването на духовни сили или да се освободи от зли сили, които са го обсебвали и мъчели.
В някои култури се е считало дори, че всички хора, подложени на трепанация, са духовно надарени или избрани от боговете за мост между видимото и невидимото. Постепенно тази практика се превръща в неотменна част от медицинските методи за облекчаване на болки, и предотвратяване на увреждания.
Често трепанацията се е прилагала върху ранени войници, които са преживявали черепни фрактури от падания или удари с тежко оръжие. В някои случаи тя е била полезна за облекчаване на остри болки от мигрена и прояви на епилепсия.
Днес тази операция се среща под името „Краниотомия“ – метод, при който се отстранява част от черепа на пациент, страдащ от мозъчно увреждане, церебрален тремор или Паркинсон. На мястото на отстранената част се поставят специални стимулатори за лечение на изброените мозъчни заболявания.
Метод за извършване на трепанацията
Археологическите разкопки показват различни използвани методи за извършването на този древен ритуал – лечение, но най-честият такъв е стъргането. За тази цел са се използвали остриета, обсидиан, кремък и кости. Повърхността на черепа е била стъргана внимателно слой по слой, докато не се образува отвор.
Методът е бил бавен, но безопасен, като по този начин се е контролирала дълбочината на разреза. Следите, които се наблюдават са гладките, изтънени краища около отвора на черепа. Друг по-болезнен метод включвал прорязване на черепната кухина чрез използване на остър кремъчен нож.
Върху засегнатата част се правели кръстовиден или квадратен прорез, след което костиците се премахвали. Правите линии по намерените черепи ясно показват този тип операция. Пробиването на малки точки около периферията на отвора е също често срещан тип трепанация, като между тези пробиви костта се отчупва или отстранява чрез прорез.
Най-често използваните инструменти за тази цел са каменни ножове и длета, обсидианови остриета, бронзови и метални ножове, свредла от Античността и ръчни триони от Средновековието и Ренесанса. В днешно време краниотомията се извършва под анестезия, след което главата на пациента се поставя в устройство за фиксиране на черепа, за да я държи неподвижна по време на операцията.
Отстранява се малко парче от черепа, а след това се прави разрез през дура. Тази процедура отнема от 3 до 5 часа в зависимост от основния проблем, но както в миналото, така и днес, тя не е смъртоносна, напротив – цели да удължи живота на пациента.
