Днес ще насочим вниманието си към един конкретен вид, който обитава микрофлората на стомашно – чревния тракт. Дълго време той се смята за безвредна група от сапрофити, но с напредъка на медицината става ясно, че той е причинител на някои сериозни инфекции.
Това са Ентерококите – водещите причинители на вътреболнични заболявания, засягащи много органи и тъкани – от пикочните пътища до сърдечните клапи. Темата за отделните видове бактерии е изключително интересна и обширна и ето защо Ви приканваме да останете още малко тук.
Морфология на ентерококите
Тези бактерии принадлежат към род Enterococus и семейство Enterococcaceae. Те са Грам – положителни микроорганизми с морфологична структура, която не се различава особено от тази на стрептококите. Погледнати от микроскоп, тяхната подредба е по двойки или в къси верижки.
Те не притежават ресни, не образуват спори, а върху кръвен агар техните колонии изглеждат изпъкнали, непрозрачни и със суха консистенция. За тяхното развитие са препоръчителни среди, богати на натриев хлорид (NaCl) и pH 9.9%, както и 40% концентрация на жлъчка на температура, варираща между 10 и 45 градуса. В себе си те притежават D – антиген на стрептококи, което ги класифицира като група D стрептококи.
Те са факултативно – анаеробни, което означава, че могат да живеят в присъствие и в отсъствие на кислород. Ентерококите са каталаза – отрицателни, но могат и да проявяват слаба каталазна активност.
Разпространение и инфекции, които причиняват ентерококите
Макар и да се намират в стомашно – чревния тракт, ентерококи могат да се разпространяват от човек на човек поради лоша лична хигиена. Те се намират в изпражненията и могат да бъдат пренесени, ако човекът не си е измил ръцете след посещение на тоалетна.
Те попадат в храната, върху различни предмети и различни медицински консумативи в болнични условия. Те предизвикват както ендогенни, така и екзогенни инфекции, като около 10% от тях са последици от развитието на полирезистентност към използвани антибиотици.
Най-често тези бактерии се разпространяват в болнични условия, особено в катетри или диализни апарати. Те причиняват инфекции, когато влязат в отворени рани или постъпят в кръвта или уринарния тракт.
Едни от най-рисковите групи са хората с прекалено слаб имунитет поради заболяване или операция, тези, които са с диализа, претърпели трансплантация на органи или носители на ХИВ. Често срещани инфекции се появяват при пациенти уретрални катетри, които страдат от възпаления на урогениталния тракт.
Симптоми, които могат да се появяват при навлизане на ентрококи в организма са:
- Дизурия, често уриниране, болка и парене, повишена температура (инфекции на пикочните пътища);
- Сърдечна недостатъчност, емболии, висока смъртност (при възпаления на сърдечните клапи);
- Сепсис, перитонит, абсцеси (при тазови инфекции).
Диагностика и лечение на ентерококова инфекция
За правилното диагностициране е от особено значение микробиологичната диагноза, която доказва наличие на ентерококи. Преди започването на каквато и да е терапия, се взима материал от кръв, урина, влагалищен секрет, раневи секрет или ликвор.
Могат да се направят и други, различни изследвания, като ехокардиография, компютърна томография на коремната област или ултразвуково изследване. Важно е да се знае, че тези инфекции са трудно лечими, но лечение е възможно.
Препоръчва се терапия с пеницилин и аминогликозид. Тези бактерии развиват резистентност към много видове антибиотици и именно заради това тяхното неутрализиране е толкова трудно за изпълнение.
За превенция е важно да спазвате безупречна лична хигиена, да миете често ръцете си след посещение на тоалетна или при друг вид замърсявания, а ако работите в болница, дезинфекцирайте редовно своите инструменти. Ограничете ненужната употреба на катетри и се изолирайте от хора с доказани ентерококови инфекции.
