Много често в медицината възникват моменти, в които пълното съзнание не е предимство, а пречка. Рутинната процедура може да се превърне в истински кошмар заради възникналите страх, тревожност и напрежение.

И в този момент идва една алтернатива, наречена „седация“. Тя не е тотално „изключване“ или загуба на контрол, а по-скоро фино балансиран процес с неврофизиологично естество, при който мозъкът променя начина на възприятие на болката страха.

Седацията е невидима за пациента, но много важна за успеха на множество диагностични и лечебни процедури. За да разберете повече за този безболезнен метод, останете до края на тази статия.

Истинската същност на седацията

Седацията е вид медицинско контролирано състояние на понижено съзнание чрез прилагане на успокоителни лекарства с цел максимално отпускане по време на процедурата. Благодарение на успокоителните лекарства (седативи), пациентът изпитва пълна релаксация, без тревожност, стрес и чувство за страх, усеща по-малко или никаква болка, и може да запази спонтанно дишане в повечето случаи.

Седативите се вливат интравенозно, но в някои случаи могат да бъдат дадени и през устата (перорално) или през лицева маска. Седативните медикаменти въздействат върху GABA – рецепторите, потискайки нервната активност, NMDA-рецепторите, намалявайки усещането за болка и върху ретикуларната активираща система, контролирайки състоянието на будност.

По отношение на интравенозната седация, може да се каже, че тя бива няколко вида: лека, умерена и дълбока. Важно е да се знае, че тези видове не са строго определени и в много случаи зависят от индивидуалната чувствителност на всеки пациент към използваните медикаменти.

Под интравенозна седация могат да се извършват процедури, като:

  • Биопсии на кожата или гърдата;
  • При леки счупвания на кости;
  • Кожни операции;
  • Диагностика на проблеми със стомаха, белите дробове, дебелото черво или пикочния мехур;
  • Стоматологични процедури (отстраняване на зъби например);
  • Операции на очите (отстраняване на катаракта);
  • Козметична хирургия.

Пероралната седация, от своя страна, може да отнеме известно време преди да започне да действа, като е необходима различна доза на всеки човек. Таблетката се приема преди началото на процедурата, като е много важно при консултация с лекуващия, пациентът да бъде в пълна кондиция.

Седацията се извършва от специализиран лекар, наречен „специалист по седация“, като в операционната зала обикновено е анестезиологът. В някои външни клиники това може да бъде и друг лекар или обучен медицински специалист.

Различните нива на седация

Макар и не категорично потвърдени, нека разгледаме по-подробно различните нива на седация:

  • Лека – Пациентът получава малко количество успокоителни медикаменти, като той започва да се чувства по-отпуснат и с по-малко чувство за тревожност. Той е в будно състояние, може да говори нормално и дори да си спомня извършването на процедурата, без пълни подробности. Минималната седация не засяга дишането;
  • Умерена – За разлика от първия вид, тук пациентът получава малко по-голямо количество седатив, който го кара да се чувства много сънлив и отпуснат. Той отново може да говори нормално и да изпълнява някои прости указания, ако е нужно и е отново възможно да си спомня моменти от процедурата. Умерената седация може да засегне дишането (в зависимост от чувствителността на пациента);
  • Дълбока – В този случай пациентът получава висока доза от едно, две или повече силни седативи, които го карат да спи през цялото време на процедурата. Това автоматично изключва и възможността за говор и спомени от операцията. Нивото на седация е регулирано според необходимостта, а дишането се забавя. Разбира се, то бива контролирано от специализирания лекар, който указва съдействие при необходимост.

Нека поговорим и за разликите между седацията и общата анестезия, защото такива има. Различията зависят от нивото на съзнание, необходимостта от оборудване за подпомагане на дишането и от някои възможни странични ефекти.

Когато пациентът е под обща анестезия, в неговото състояние не фигурира възможност за контакт и пълно съзнание, докато седацията може да му даде възможност за будност и говор. Дълбоката седация е средно състояние между дълбока анестезия и обикновена седация.

Подготовка за процедура със седация

За една пълна безопасност и безпроблемна процедура е необходимо пациентът предварително да бъде подготвен за някои неща. Ако използва инхалатори или приема допълнителни лекарства за определени нужди, е задължително те да бъдат взети с него в болницата.

Премахването на грим, лак за нокти и бижута е напълно задължително, а широките дрехи и ниските обувки са безспорно предимство. След извършването на процедура със седация не се препоръчва използването на обществен транспорт – желателно е близък на пациента да го закара до вкъщи или той самият да използва услугите на таксиметрова фирма.

Причината е, че ефектът на седацията може да продължи около 24 часа и през това време пациентът е замаян и отпуснат. При умерена или дълбока седация храненето и приемът на напитки се спират 6 часа преди процедурата. 

Изключение е приемът на „бистри течности“, като например вода, разреден сок, черен чай или кафе – те могат да се приемат до 2 часа преди процедурата. Ако пациентът е с диабет, той трябва да поиска специални указания за това, кога да спре приема на лекарствата си и храненето.

Ако пациентът кърми, то непременно трябва да уведоми лекаря си преди процедурата. Седацията е своеобразен мост между комфорта и безопасността по време на каквато и да е хирургическа операция.

Тя позволява на медицината да бъде по-хуманна, а на пациента – да бъде по-спокоен. При правилно прилагане от специалист тя възстановява контрола над страха, болката и напрежението.