Един от основните начини е по-често да излизаме от къщи.

Преди 3 години на Мария откриват депресия. Това не става изненада за нея – младата жена и преди е забелязвала признаци на това разстройство. На практика престава да се вижда с приятели. В ъгъла на кухнята се натрупва цяла купчина от кутии от готова храна.

По-важно е, че на Мария й става все по-трудно да работи. Само за да стане от леглото, е необходимо да се положат максимум усилия – какво остава пък за професионални постижения.

Какви съвети дава Мария, които ѝ позволяват не само да не остане без работа, но и да направи няколко мощни крачки в посока преодоляване на болестта.

Какво да направим, за да останем работоспособни при депресия

1.Коригирайте своите очаквания по въпроса за производителността

Психическото здраве може да се оприличи на операционната система на компютър. Когато всичко е наред, мозъкът работи като чисто нов Мас, на който е пусната една програма.

Когато обаче сме в депресия, то в ума ни постоянно се превъртат безпокоящи ни мисли, което забавя останалите програми в системата.

Психическото разстройство на Мария било пряко свързано с перфекционизма, невъзможност да си свърши работата на отлично ниво, което предизвиквало и нови негативни емоции.

Първият и основен съвет, който помага на Мария, е, че не е нужно да очаква фурор. Ако можем да включим в работата само 30 процента от своето обичайно състояние, то следва да очакваме и 30% резултат. Вместо самокритика е важно да опитаме да съчувстваме на себе си.

2.Установяване на цели по модела SMART

SMART – това е система по поставяне на цели, съгласно която те трябва да бъдат:

  • Конкретни;
  • Измерими;
  • Достижими;
  • Реалистични;
  • Обвързани с определено време.

Задачите следва да се формулират по следния начин – вместо ще направя презентация утре, кажете – от 12 до 14 часа ще бъда на кафе, където ще нахвърля съдържанието на презентацията.

Този трик помага за намаляване на безпокойството и да се чувстваме не толкова потиснати. Постигането на реалистични цели повишава увереността съвсем малко, но точно толкова колкото може да не ни достига.

3.Дисциплина с външни фактори

Самодисциплината трудно се отдавала на Мария, дори и в добри времена, когато се чувствала добре. По време на депресия вътрешната й мотивация съвсем се понижила и спазването на банално дневно разписание става още по-сложно.

За подобряване на състоянието, е необходимо строго планиране на задачите.

Майкъл Маккалоу, професор по психология от Университета Маями, казва, че рутината е подобна на метален дворец. Веднага щом си създадем дневно разписание, умствените процеси автоматично активират желаното поведение.

Така Мария разписала как вижда всеки свой ден, и се стараела да се придържа към този списък със задачи с повтарящи се действия.

Дисциплинират я различни фактори:

  • Специални приложения за контрол на екранното време;
  • Няколко будилника, които звънят по няколко пъти дневно, в противен случай може и да не забележи, че утрото вече е станало обяд;
  • Обозначаване на срокове за предаване на задачата, дори и колегите да не изискват това;
  • Леки напомняния на приятели за важни задачи;
  • Работни срещи.

Напомняла си, че обвиненията за липса на вътрешна мотивация не са най-добра идея. Първоначално ѝ било трудно да свикне да не обръща внимание на факта, че не иска да направи нещо от душа. След това става по-лесно – дисциплината й помага да спазва сроковете си.

4.Развиване на навик – грижа за себе си

Два са начините, които се предлагат да се погрижим за себе си. Например, скално катерене, ръкоделие и други занятия, които изискват пълна концентрация. Възможен е и друг начин, който ни кара да забравим какво се случва около нас.

Също така е от полза – това, което ни помага да обработваме емоциите. Например, водене на дневник, съчиняване на музика, рисуване. Някои занятия обединяват два от тези способа, например, йога.

5.По-често излизайте от вкъщи

Работата от дома може да изглежда привлекателна, но крие в себе си много опасности. Сядайки на бюрото, в най-добрия случай, а в най-лошия – изобщо без да се става от леглото, се спускаме в дълъг киномаратон.

За избягване на гледане на филми толкова продължително време, за което после да се обвиняваме, се препоръчва по-често да ходим на кафе, библиотека или коуъркинг, за да не работим от дома. Това помага да не се изкушаваме от домашните увлечения.