Кихането е процес, който невинаги е приятен за околните. Особено сега, когато всякакви признаци на остра вирусна инфекция карат околните буквално да настръхват.
Как да намалим честотата на кихане, дори и когато много ни се иска да го направим?
9 лесни начина да победим кихането
Защо хората кихат
Кихането това е безусловен рефлекс, който както и мигането, се поддава на частичен контрол, поне до момента, до който си търсим салфетка.
Както кашлицата, така и кихането, е необходимо за очистване на горните дихателни пътища от всякакви дразнещи ни агенти – сополи, мръсотия, чужди за тялото вещества и други.
Скоростта на въздуха при издишване е от 50 до 120 м/с, тоест от 180 до 432 км/ч.
Въздухът излиза с обемна скорост от 12 литра в секунда.
Капчици храчки и сополи при кихане се разнасят на разстояние от 2 до 12 метра, както показват последните изследвания по разпространение на вирусните частици SARS-CoV-2.
Кихането – това е силно форсирано издишване през носа след кратко, но дълбоко издишване. Мекото небце, леко повдигнато, долната страна на езика прилепва към твърдото небце, което изолира устната кухина и носоглътката.
Очите в момента на кихане се затварят.
Как кихат хирурзите
През 2017 г. в списание BMJ е публикувана статия на тема безопасно за пациента кихане на опериращия хирург.
Учените проверили хипотезата за това, че кихането в хирургична маска е необходимо да се обърнем с лице към раната, за да се минимизира попадането в нея на патогенни на патогенни микроорганизми от лекаря.
Лекарят-доброволец е трябвало да вдишва и чушка и да киха с маска и без маска. Изследователите фотографирали процеса и изучавали разпространението по страничните части на маската, а също и из под нея в областта на гърдите на кихащия.
Хипотезата като цяло се потвърждава така, но учените добавят, че хирурзите кихащи в операционната, трябва да следват своите инстинкти, избирайки накъде да се обърнат, за да може храчките им да не попадат върху болния.
Не само в операционната, но и в живота има ситуации, когато кихането не е много на място. Например, на събрание или в нашето пандемично време в пълния вагон на влака, метрото или в автобуса, съвсем не ни се иска допълнително да притесняваме околните.
За да минимизираме подобни ситуации, когато не трябва да се киха, но много ни се иска, трябва да намалим риска от кихане, например, да се научим да контролираме тригерите, предизвикващи желанието за кихане, а също и да се използват различни способи за спиране на кихането без травматични последствия.
Какво да правим, за да спрем кихането
1.Контрол на алергията
Страдащите от алергия кихат по-често от останалите. И кихат обикновено епизодично по няколко пъти последователно.
За да се научим да контролираме процеса, трябва да сме наясно какво предизвиква алергията – какви вещества са алергени.
Ако избягването на контакта с тях не е възможно, то може да се предотврати алергичен пристъп чрез прием на антихистамини.
Подборът на всякакви лекарствени средства се осъществява при посещение на лекар.
Възможно е да се препоръча през специфична имунна терапия – противоалергенна за лечение на алергии.
2.Носене на слънцезащитни очила
Има хора, които при преминаване от сумрак или сянка на ярка светлина започват да кихат. Такива хора, които притежават светлинен рефлекс на кихане са доста, 17-35% от населението на планетата.
Този феномен е забелязан още от Аристотел, а в началото на 50-те години на миналия век го установява френският лекар Седан. Той забелязва, че някои кихат, ако им посвети в очите с офталмоскоп.
Лекарят наблюдавал 6 такива болни и установява, че кихането при тях се предизвиква от яркото слънце и дори просто от УВ-лъчите. Необходимо било да се преустанови осветяването на болния и кихането преминавало.
Аристотел смятал, че топлината от слънчевите лъчи преминава се превръща от слузта в носа в аерозол, който гъделичка носа отвътре и предизвиква кихане.
Топлината от огнище обаче изпарява слузта до състоянието на пара, изсушава лигавицата и потиска желанието за кихане.
Съвременните учени, впрочем, също досега не могат да кажат не могат да кажат как светлината предизвиква кихане.
Според една от теориите причина е троичния нерв, инервиращ очите и носа. Стимулацията на едните отдели на парасимпатиковата нервна система и другите, и по-точно на ярката светлина се усилва образуването на слуз в носа, и възниква кихане.
Кихането от светлина може да постави човек в неудобна и дори опасна ситуация, ако се случи в неочакван момент. Затова кихащите при излизане на ярка светлина, е препоръчително да носят слънчеви очила.
3.Да не преяждаме
Някои хора започват да кихат при преяждане. Учените досега не са наясно, по какъв начин разтягащият се стомах предизвиква желание за кихане.
Предполага се, че този феномен има генетичен произход и е възможно да се предава по наследство. Препоръчително е такива хора да ядат на малки порции и на малки парченца.
4.Не на горещата храна с подправки
Още една възможно обяснение за кихане в процеса на хранене – хранителен /вкусов/ ринит, когато човек започва да киха от гореща или пикантна.
Учените предполагат, че това е резултат от работата на рецепторите, това е веществото от чушката чили, разположена в лигавицата носа.
5.Гъделичкане с езика на небцето
Възможно е да се помогне да се спре позива за кихане, като се гъделичка небцето в продължение на 5-10 секунди. Може да се направи опит да се спре кихането, като плътно се притисне езика отвътре към предните зъби.
6.Произнасяне на странна или смешна шега
На някои хора им помага да се каже на глас нещо странно или смешно. Смята се, че вербализацията на оригиналното, смешното, и най-важното, на разсейващия мозъка текст помага за пренасочване от желанието за кихане на обмисляне на изказаното.
Да се докаже по научен път това твърдение, досега никой не опитал, но понякога този способ работи.
7.Изсекване
Възможно е да се спре кихането, като изпреварим, така да се каже, себе си. Ако кихането е предизвикващо от дразнещо лигавицата вещество или от натрупаната слуз, то изсекването може да помогне за справяне с раздразнителя.
Често обаче след това човек все пак киха. Най-малкото със себе си винаги трябва да имаме салфетки, за да се изсекваме в тях, ако не успеем да се спрем – да кихаме безопасно за околните.
8.Прищипване на носа
За да сдържаме кихането, можем да защипем себе си за носа или да го притиснем в района на трахеята.
Не следва да притискаме напълно носа и да затваряме устата. Натискът в трахеята, в устната и в носните кухини се повишава с 38 пъти.
Ако човек не се справи с позива и кихне вътре в себе си, то рискува да получи травма. Това се случва рядко, но въпреки това са описани случаи на разкъсване на тъпанчето и образуване на хернии между ребрата и на диафрагмата.
През 2019 г. в списание BMJ Case Reports е бил описан случай на самоволна перфорация на глътката на 34-годишен мъж. Той се опитва да спре кихането по описания по-горе начин, след което усеща пукане в областта на шията, която незабавно се подува към двете страни.
При постъпване в клиниката се оказва, че е станало разкъсване на глътката, заради рязкото повишаване на налягането към затворените гласови връзки. Аналогична ситуация може да се случи при силна кашлица, повръщане или силно напрежение.
9.Увеличаване на приема на витамин С
Аскорбиновата киселина, витамин С, понижава образуването на хистамин и укрепва имунната система. Ако се увеличи нейното постъпване с храната – цитрусови, някои зеленчуци или с хранителни добавки, то може съществено да се понижи риска от кихане.
Следва да се помни за ограниченията на приема на витамин С:
- Минимална дневна доза, необходима на организма – 75 мг. за жени и 90 мг. за мъже;
- Дневна доза за профилактика на вирусни заболявания – 500-1000 мг., но е необходима предварителна консултация с личния лекар.
