Невъзможно е да изживеем живота си, без да изпитваме негативни емоции. Но можем да се научим да ги регулираме така, че тези преживявания да вредят възможно по-малко на психиката ни.
Как да се научим се пазим от излишните тревоги
Един от най-известните учени в сферата на регулиране на емоциите е Джеймс Грос – професор по психология от Стандфордския университет. Измисля модел, в който оценява различни стратегии за взаимодействие с негативните емоции.
Каква стратегия да се избере във всяка конкретна ситуация? И какви последствия ще има това за живота ни?
Избягване на негативизма
Това е най-очевидният и най-примитивен начин за борба с излишните тревоги.
Определяте какви ситуации предизвикват негативни емоции у вас – например, страх, обида, тревога, завист, стараете се максимално да ги избягвате.
Какъв е проблемът на този подход?
Проблемът е, че в този случай ще ви се налага да правите постоянен избор между своите краткосрочни и дългосрочни цели.
Да допуснем, няма да отидете на среща, защото сте притеснителни и не желаете да изпитвате болка от разочарование, но тогава никога няма да откриете подходящ партньор.
Или се боите от пътуване със самолет, и заради това пропускате възможност да пътешествате или забавяте кариерното си развитие, тъй като отказвате командировки.
Понякога да се откажеш от травмираща ситуация е добър избор. Подобна тактика, ако се злоупотребява, може да доведе до формиране на фобии и социална изолация.
Какво да правим, ако не е вариант постоянно да избягваме негативните емоции?
Да поемем контрол над ситуацията
Да допуснем знаете, че няма да можете да избегнете ситуацията, в която навярно ще възникнат негативни емоции. За намаляването им трябва да се опитаме да променим ситуацията – а именно да я вземем по възможност под контрол.
Ако се страхувате от говорене пред публика, то многократните репетиции, подробната презентация, картончета с подсказки и дружелюбния човек в залата ще ви помогне да се успокоите.
Неприятният разговор може да се направи не толкова напрегнат при изразяване на емоциите или при насочване на разговора в необходимото русло.
Този метод психолозите наричат „първичен контрол” – когато околната действителност ни плаши или ни разстройва, вие можете да направите всичко, което е по силите ви, за да подобрите ситуацията за себе си.
Тоест за създаване на максимално комфортни за себе си условия в зададените обстоятелства – животът е непредсказуем, и може да ни се случи всичко, което ни харесва.
При създаване на илюзия за контрол можете да спомогнете за намаляване на стреса от неприятната ситуация.
Ако нещо не се случи така, както сте го планирали, негативните емоции ще бъдат по-малко, а дори и повече, ако сте оставали всичко на самотек. Има ли изход от подобно положение?
Пренасочване на вниманието
Звучи наивно – нима това помага? Оказва се, да – пренасочване на вниманието позволява да се борим с негативните емоции.
Фокусирането върху себе си и своите преживявания – ето това е, което прави потенциално травмиращата ситуация толкова неприятна.
Учените установили, че когато човек разказва история за себе си, изпитва повече тревога и негативни емоции, отколкото говори за някой друг.
Това означава, че при неприятно събитие е добре да се разсеем и да помислим за другите. Казали сте нещо накриво и сега се тревожите, че някой ви мисли лошото?
Пренасочете вниманието си към срамежливата девойка в ъгъла, която вечер стои мълчейки, и започнете разговор с нея.
При липса на такава възможност, започнете да броите колко лампи има в помещението или хора в червени дрехи. За разсейване са подходящи не само другите хора, но и неодушевените обекти.
Възможен изход е и решаването на математически уравнения. Най-важното е да престанем да се концентрираме върху неприятните си мисли и да превключим към нещо друго.
Разсейването е най-добрата стратегия в ситуациите, когато ситуацията е извън контрол и няма смисъл да се борим с нея. Тогава има смисъл наистина да пренасочим вниманието, за да не хабим енергия и нерви напразно.