През живота си човек преминава през няколко кризи.
Във времената, когато се налага да се справя с тях той се учи да отстоява своето мнение, бори се за независимост, самостоятелност.
А по-късно, когато минава приблизително през половината от житейския си път, се замисля – дали живее свой живот?
Обикновено това се случва по време на кризата на средната възраст, но може да се случи по всяко време, ако отношенията или общуването с околните престанат да ни устройват.
Всичко, което човек прави през живота си, така или иначе оценява отстрани.
Оценка на направеното обикновено прави сам – обвинява се и се хвали, прощава си или не си прощава, прави си изводи, взема на въоръжение и опита си.
Така се случва при тези, които се отличават със самостоятелност и независимост на мисълта и действията.
Понякога такава оценка на човека и неговия живот дават околните – семейство, роднини, приятели, колеги, началство.
В този случай може да се предположи, че част от личната отговорност се предава на околните.
Какво тогава му остава на човек?
Именно в тази ситуация може да възникне въпроса – намирам ли се на мястото си и своят живот ли живея аз?
1. Мислите за работа предизвикват ужас
Всеки от раждането си притежава таланти.
Ще бъде ли реализирани те в живота, зависи от множество фактори.
Първите способности в детето виждат родителите.
Ако по някакви причини те не създават условия за тяхното развитие, заложбите могат да останат несформирани или съвсем да угаснат.
Възможно ли е човек да бъде нещастен от това?
Ако притежаваме ярко изразени способности в някаква сфера, без да имаме възможност да се проявим, а отидем да работим другаде, то рискът да станем някого другиго рязко нараства.
В такъв случай, ако човек не чувства развитие на своята личност, а напротив – възприема се като безполезен, не получава удоволствие от резултата.
В този случай мислите за работата все повече ще отбиват желанието с тях да се занимава.
Общуването с близки хора не ни носи радост
Желанието да избягваме общуването и да живеем в самота може да говори за наличие на умора или психологическа травма.
Когато нямаме желание да общуваме и да установяваме близки връзки, това не означава, че околните са недостойни.
Връзките приключват с използване или с агресия
Хората често играят роли на такива, каквито не са.
За това имаме свои причини и несъзнателна изгода.
Трябва да се замислим над това, какво е станало причина в живота ни да има толкова малко поводи за радост?
Възможно е до нас да не са наистина точно тези хора?
Анализирайте ситуацията – какъв може да е приносът, за да не ви устройват отношенията с околните?
Какво може да се направи, за да се промени ситуацията?
Обикновено изходът не е да променяме хората около себе си, а да започнем промени със своята личност.
Нямаме желание да се радваме на себе си
Когато не искаме да правим нищо, нямаме желание да си даряваме приятни моменти, се отказваме от радостта и това е повод да се замислим, дали живеем собствения си живот.
Първият въпрос, за да се ориентираме в тази ситуация ще бъде – какво искам аз?
Ако възникналите желания съвсем не отговарят на заобикалящата обстановка и общата картина на живота, това означава, че имате потребност да се намирате на друго място и да бъдете друг човек.
